Ударите продължаваха да се сипят цяла нощ, а щом първия лъч, като монашеска вощеница озари местността около Сечен камък, откри в подножието му един човек хлипащ по нещо изгубено, с разкървавени длани и изтръгнати чувства, над който в скалата с разкривените думи на простодушието бе издълбано едно изречение:
„А КАТО НИ НАПРАВИ ОТ КАЛ, ЩО НИ ОЧОВЕЧИ, ГОСПОДИ?“