— Липсва й щипка кимион.
Стийв Зилис довтаса в шест часа. Миришеше на афтършейв с аромат на върбина, устата му имаше ментов дъх.
— Как върви, брато? — подкачи той Били.
— Ти ли ми звъня снощи? — попита Били.
— Аз ли? За какво да ти звъня?
— Не знам. Някой звънна, връзката беше лоша. Помислих, че може да си ти.
— Ти опита ли се да ме избереш?
— Не. Почти нищо не се чуваше, но нещо ми подсказа, че може да си ти.
Стийв избра три едри маслини от подноса и рече:
— Все едно, нямаше да ме намериш — бях излязъл с приятел.
— Свършваш работа в два часа сутринта и после излизаш?
Стийв се ухили и намигна.
— Имаше луна, а аз съм вълк — каза той, като проточи последната дума — въълк.
— Ако аз свършвах в два часа сутринта, щях веднага да си легна.
— Не искам да те обидя, светецо, но ти нямаш много хъс за живот.
— Какво искаш да кажеш?
Стийв сви рамене, после се зажонглира със завидно умение с хлъзгавите маслини.
— Хората се чудят защо готин тип като теб живее като стара мома.
Били огледа клиентите и попита:
— Кои хора?
— Кой ли не. — Стийв хвана първата маслина с уста, после втората, третата и ги сдъвка под аплодисментите на публиката на бара.
През последния час от смяната си Били наблюдаваше Стийв Зилис по-внимателно от обикновено. Въпреки това не забеляза нищо подозрително. Или не той беше скроил номера, или беше безкрайно по-лукав, отколкото изглеждаше.
Всъщност нямаше значение. Никой не беше пострадал. Бележката беше шега и рано или късно смисълът й щеше да излезе наяве.
Когато в 7 часа и Били се приготви за тръгване, Айви Елджин се приближи до него със сдържано вълнение в кехлибарените си очи.
— Някой ще умре в църква.
— Откъде знаеш?
— От богомолката. Който се моли, умира.
— В коя църква? — попита той.
— Бъдещето ще покаже.
— Може да не стане в църква. Може просто някой местен свещеник да умре.
Тя впи в него омагьосващия си поглед.
— Не бях помислила за това. Може би си прав. Но каква ще е ролята на опосума тук?
— Нямам представа, Айви. Нямам дарбата на гадател като теб.
— Знам, но си много добър. Винаги ме изслушваш с интерес и никога не ми се подиграваш.
Въпреки че работеше заедно с Айви пет дни в седмицата, изключителната й красота и сексапил понякога го караха да забрави, че в някои отношения тя беше повече момиче, отколкото жена, мила и безхитростна, добродетелна, макар и не недокосната.
— Ще помисля за опосума — обеща Били. — Може пък да имам някакъв талант на гадател, знае ли човек.
Усмивката й лесно би извадила човек от равновесие.
— Благодаря ти, Били. Този талант понякога… понякога се превръща в бреме. Малко помощ винаги е добре дошла.
Навън ниското слънце оцветяваше лятната вечер в лимоненожълто, а пълзящите на изток сенки на брястовете бяха толкова тъмновиолетови, че преливаха в черно.
Като се приближи до форда, Били забеляза, че под чистачката на предното стъкло има бележка.
Глава 6
Независимо че никой не бе съобщил за убита блондинка или възрастна жена, Били спря, преди да стигне до колата. Колебаеше се, не му се искаше да прочете бележката. Единственото му желание бе да постои малко при Барбара и да се прибере вкъщи. Не ходеше при нея всеки ден, но все пак често.
Посещенията му в „Шепнещите борове“ бяха един от камъните, на които се градеше простичкият му живот. Той ги очакваше със същото нетърпение, както края на работния ден и заниманията с дърворезба. Ала Били не беше глупав, дори напротив, беше доста интелигентен. Даваше си сметка, че уединението лесно може да се превърне в самота. Границата между умората на саможивия и страха на отшелника е много тясна. А още по-тясна е тази между отшелника и озлобения мизантроп.
Ако измъкнеше бележката изпод чистачката, смачкваше я и я хвърлеше непрочетена, щеше със сигурност да прекрачи първата от тези граници. И вероятно нямаше да има връщане.
Животът не му даваше повечето неща, които той желаеше. Въпреки това по природа Били беше достатъчно разумен да осъзнае, че ако изхвърли бележката, щеше да изхвърли с нея всичко, което го крепеше в момента. Животът му не само щеше да се промени, ами щеше да стане по-зле.
Вглъбен в дилемата си, той не беше чул спирането на патрулната кола. Затова се учуди, когато, след като измъкна бележката, внезапно до него застана Лани Олсен, облечен в униформа.