— Хенри и жена му вечеряли по това време — поясни Били.
Преди туристът да успее да изрази отвращението си от това, че натрапникът е избрал точно този момент да се изпикае, Нед вметна:
— Ядяха яребица, по дяволите!
— Полял си им прозорците, защото са ядели яребица?
Нед се запени от гняв.
— Разбира се, че не. Да не съм луд! — Той завъртя очи към Били.
Били вдигна вежди, сякаш искаше да каже „Какво може да се очаква от един турист?“
— Просто се опитвам да обясня колко бяха претенциозни — уточни Нед. — Вечно ядяха яребица, охлюви или салата от цвекло.
— Скапани позьори — каза туристът с такъв лек оттенък на присмех, че Нед Пиърсол не го долови, за разлика от Били.
— Точно така — потвърди Нед. — Хенри Фридъл караше ягуар, а колата на жена му, колкото и невероятно да звучи, беше правена в Швеция.
— Детройт не е достатъчно изискан за тях — заключи туристът.
— Точно така. Трябва да те гони як снобизъм, за да домъкнеш кола чак от Швеция.
— Басирам се, че са били познавачи на вината — подхвърли туристът.
— И питаш! Да не са ти познати?
— Познавам този тип хора. Имаха много книги, нали?
— Уцели — заяви Нед. — Седяха на предната тераса, миришеха си виното и четяха книги.
— Пред очите на всички, представи си. Но щом не си им опикал прозорците, защото са сноби, тогава защо?
— По хиляди причини — увери го Нед. — Случаят с вонящия скункс. С тора за трева. С умрелите петунии.
— И с градинското джудже — добави Били, докато плакнеше чашите.
— Градинското джудже беше последната капка, която преля чашата — потвърди Нед.
— Разбирам, че човек може да бъде докаран до агресивно уриниране при вида на розови пластмасови фламингота — заяви туристът, — пък от джудже…
При спомена за оскърблението Нед се намръщи.
— Ариадна направи лицето на джуджето като моето.
— Коя е тази Ариадна?
— Жената на Хенри Фридъл. Чувал ли си по-претенциозно име?
— Фамилията Фридъл го прави по-земно.
— Тя беше преподавател по изобразително изкуство в същия университет. Направи скулптура на джуджето, после калъп, накрая го изля от бетон и го боядиса.
— За някои е чест да заимстват образа им за статуя.
Бирената пяна по горната устна на Нед му придаваше вид на обзет от бяс.
— Статуята беше на джудже бе, човек! Джудже-пияница. Носът му беше червен като ябълка, държеше в ръце шишета от бира.
— А дюкянът му беше разкопчан — добави Били.
— Много ти благодаря, че ми напомни — измърмори Нед. — На всичкото отгоре от дюкяна му висяха главата и шията на умряла гъска.
— Какво богато въображение — отбеляза туристът.
— Отначало въобще не схванах смисъла…
— Символизъм. Метафора.
— Да, да, накрая загрях. Всеки, който видеше джуджето, се пукаше от смях за моя сметка.
— За това не им трябва да видят джуджето — рече туристът.
Нед изтълкува репликата, както му изнасяше.
— Правилно. Стигаше им само да чуят за него, за да се скъсат от смях. Тогава взех един чук и натроших джуджето на парчета.
— И те те дадоха под съд?
— По-лошо. Сложиха нов. Ариадна очакваше, че ще строша първия, и изля и боядиса още един.
— А аз си мислех, че във винарския край животът тече кротко.
— После ми казаха — продължи Нед, — че ако строша и втория, ще сложат трети, а освен това ще направят още много и ще ги продават за жълти стотинки на всеки, който поиска да си има джудже с образа на Нед Пиърсол.
— Звучи като блъф — каза туристът. — Кой би купил такова нещо?
— Десетки — увери го Били.
— Трудно се живее в тоя град, откакто от Сан Франциско взе да приижда тая сган, дето си пада по пастет и сирене бри — рече нацупено Нед.
— Та понеже не посмя да потрошиш второто джудже, взе, че им опика прозорците.
— Точно така. Но не действах прибързано. Мислих цяла седмица и чак тогава ги полях.
— След което Хенри Фридъл се качи на покрива си с пълен мехур да търси справедливост.
— Да, само че изчака да дойде рожденият ден на майка ми.
— Непростимо — отсъди Били.
— Мафията напада ли невинни членове на семейството? — попита гневно Нед.
Въпросът беше реторичен, но Били отговори, за да изкара бакшиш:
— Не, мафията си има достойнство.
— А в речниците на разните му професори тази дума въобще не съществува — рече Нед. — Мама беше на седемдесет и шест тогава. Можеше да получи разрив на сърцето.