— Значи, докато се опитвал да опикае прозорците ти, Фридъл паднал от покрива върху джуджето с образа на Нед Пиърсол и си счупил врата. Каква ирония! — възкликна туристът.
— Не знам за иронията, но определено беше кеф — поправи го Нед.
— Кажи му какво казала майка ти — подкани го Били.
Нед отпи глътка бира и рече:
— Мама каза: „Хвала на Бога, сине, ето че има Господ.“
Туристът помисли малко и заключи:
— Майка ти трябва да е била много религиозна жена.
— Отначало не беше, но на седемдесет и две хвана пневмония.
— Много е удобно да имаш бог в такъв момент.
— Тя реши, че ако Бог съществува, сигурно ще я спаси. Ако не съществува, значи, няма какво да губи освен малко пропиляно време за молитва.
— Времето е най-ценното ни притежание — отбеляза туристът.
— Вярно е — съгласи се Нед, — но мама не изхаби много време, защото се молеше главно докато гледаше телевизия.
— Каква вдъхновяваща история — каза туристът и си поръча бира.
Били отвори една претенциозна бутилка „Хайнекен“, извади чиста, охладена чаша и прошепна:
— Тази е за сметка на заведението.
— О, много мило, благодаря. Мислех си, че си много мълчалив и тих за барман, но сега май разбирам защо.
От отдалеченото си укрепление в другия край на бара Нед Пиърсол вдигна тост.
— За Ариадна. Мир на праха й.
Вероятно противно на волята си, туристът се включи отново в разговора.
— Нима трагедията с джуджето се повтори?
— Рак. Две години след като Хенри падна от покрива. Много жалко, че си отиде.
Наливайки новата бира по стената на наклонената чаша, странникът каза:
— Смъртта ни помага да се издигнем над дребните дрязги.
— Ужасно ми липсва. Имаше страхотни цици и невинаги носеше сутиен.
Туристът потрепна нервно.
— Работеше в градината — унесе се Нед в спомени, — или разхождаше кучето, а ония ми ти бомби подскачаха и се люшкаха така апетитно, че дъхът ти спираше.
Туристът хвърли поглед към огледалото зад бара, навярно за да провери дали отвращението беше изписано на лицето му.
— Били — подвикна Нед, — кажи, че тя имаше най-фантастичните цици на света.
— Така беше — съгласи се Били.
Нед се смъкна от стола и на път към тоалетната спря за момент при туриста.
— Дори когато ракът я стопи, ония ми ти цицки не се смалиха. Колкото повече измършавяваше, толкова по-големи изглеждаха те. Беше секси почти до самия си край. Непрежалима загуба, нали, Били?
— Непрежалима загуба — повтори Били след Нед, който продължи по пътя към тоалетната.
Последва мълчание, което бе нарушено от туриста.
— Интересен човек си ти, Били Барман.
— Аз ли? Никога не съм поливал ничии прозорци.
— Приличаш на гъба — попиваш всичко.
Били взе една кърпа и започна да лъска измитите и изсушени бирени чаши.
— Но в същото време си твърд като камък; стиснат ли те, не пускаш нищо — продължи туристът.
Били продължи да лъска чашите.
Сивите очи засвяткаха още по-развеселено.
— Ти си човек с философия, което е рядкост в наши дни. Повечето хора днес не знаят кои са, в какво вярват и защо.
Били познаваше този тип кръчмарски брътвежи, макар да не ги чуваше често. В сравнение с високопарното дрънкане на Нед Пиърсол тези пиянски наблюдения можеха да звучат ерудирано, но си бяха чисто и просто психоанализа, продиктувана от алкохола.
Били се почувства разочарован. За момент странникът му се беше сторил по-различен от обичайните задници, които загряваха тапицерията на столовете край бара.
Той се усмихна и поклати глава.
— Философия. Много ме надценяваш.
Туристът отпива мълчаливо от бирата.
Въпреки намерението си да не говори повече Били продължи:
— Сниши се и не се обаждай, не усложнявай нещата и не очаквай много, радвай се на това, което имаш.
Странникът се усмихна.
— Не се оставяй да зависиш от никого и нищо, стой настрана и остави светът да върви по дяволите, ако иска.
— Може би — отстъпи Били.
— Не е баш Платон — рече туристът, — но си е философия.
— Ти имаш ли си своя? — попита Били.
— В този момент вярвам, че животът ми би бил по-хубав и по-смислен, ако ми се размине по-нататъшният разговор с Нед.