Кухнята беше обляна в утринна светлина. Щорите бяха вдигнати. Когато си лягаше, те бяха спуснати. Върху хладилника бе залепено сгънато парче хартия — четвъртата бележка на убиеца.
Глава 18
Беше абсолютно сигурен, че е залостил задната врата на връщане от гаража. Сега тя беше отключена.
Излезе на верандата и огледа гората на запад. На преден план имаше няколко бряста, а зад тях — борове. Утринното слънце пречупваше сенките на дърветата обратно към гората, но когато опиташе да влезе навътре в мрачното царство, не можеше да го освети.
Докато обхождаше с поглед зеления гъсталак и търсеше издайническото отражение на лещите на бинокъл, забеляза движение. Някакви странни форми се шмугваха сред дърветата и се размиваха подобно на птици в полет, хвърляйки бледи отблясъци при докосването на слънцето.
Обзе го чувството за присъствие на нещо свръхестествено. Ала формите се отделиха от дърветата и се оказаха просто един елен, две сърни и едно малко. Помисли си, че може нещо да ги е уплашило в гората, но те потичаха по поляната и спряха. Спокойни като сърни в рая, започнаха да пасат крехката трева.
Били ги остави да закусват, върна се в къщата и заключи задната врата, въпреки че това не му даваше никаква сигурност. Ако убиецът нямаше ключ, със сигурност имаше шперцове и знаеше как да ги използва.
Без да докосва бележката, Били отвори хладилника и извади кутия портокалов сок. Надигна я и глътна аспирините, загледан в залепената хартия. Не я пипна.
Сложи две парчета кекс да се препекат. Намаза ги с фъстъчено масло и ги изяде на кухненската маса.
Ако не прочетеше бележката, а я изгореше в мивката и отмиеше пепелта, щеше да напусне играта. Първото слабо място на тази идея бе същото, което бе уболо съвестта му и предишния път — бездействието също представляваше избор. Вторият проблем беше, че и той самият беше станал жертва на нападение. И му бяха обещали още.
Готов ли си за първата си рана?
Психопатът не беше подчертал по никакъв начин първата, но на Били му беше ясно къде пада акцентът. Макар да си имаше слабости, самозалъгването не беше една от тях. Ако не прочетеше бележката, ако се опиташе да излезе от играта, щеше да бъде невъзможно да отгатне какво предстои. Когато секирата тръгнеше да пада, нямаше дори да чуе как разсича въздуха над главата му.
Имаше и нещо друго. Това в никакъв случай не беше игра за убиеца, Били си бе разбрал това предната нощ. Ако останеше без други кандидат-играчи, психопатът нямаше да си вземе топката и да си тръгне. Щеше да стигне докрай, да направи каквото си бе наумил.
На Били му се искаше да продължи с дърворезбата. Решаваха му се кръстословици. Беше добър в това. Да пере, да работи в градината, да чисти улуците, да боядиса пощенската кутия. Да потъне в ежедневните си задачи, да намери утеха в тях. Искаше да работи в бара, да остави времето да минава в монотонни неща и празни приказки.
Нуждата си от драма, от мистерия задоволяваше при посещенията си в „Шепнещите борове“ — в озадачаващите думи, които Барбара понякога изговаряше, в непоклатимата си вяра, че за нея има надежда. Не му трябваше нищо повече. Нямаше нищо повече.
Нямаше нищо повече, докато не се появи това, от което той не се нуждаеше, нито пък го искаше, но не можеше да го избегне.
Свърши с кекса и занесе чинията на мивката, където я изми, изсуши и прибра.
Отиде в банята и махна превръзката от челото си. Всяка кукичка бе разкъсала тъканта на две места. Шестте дупки бяха зачервени, раните бяха още пресни. Почисти ги внимателно, намаза ги отново със спирт, кислородна вода и мехлем, после сложи нова превръзка.
Челото му не гореше. Ако кукичките бяха замърсени, нямаше да предотврати инфекцията, особено ако връхчетата и контрите бяха закачили костта.
Не рискуваше да хване тетанус. Преди четири години, когато правеше промени в гаража заради дърводелската работилница, беше порязал дълбоко лявата си ръка на една панта, остра и разядена от ръждата. Тогава му сложиха инжекция против тетанус. Затова сега нямаше нужда да се тревожи. Нямаше да умре от тетанус. Нито пък от инфекция от кукички. Създаваше си изкуствено тази тревога, за да не мисли за реалните и по-големи заплахи.