Выбрать главу

Щом Били стана от стола, Котъл го сряза.

— Седни! Ако се опиташ да се махнеш от верандата преди мен, ще бъдеш застрелян в главата.

Джобовете на пияницата бяха пълни с бутилки, не с оръжие. Дори да имаше пистолет, Били беше сигурен, че може да му го вземе.

— Не от мен — обади се Котъл. — От него. Той ни наблюдава през оптичния мерник на мощна пушка.

Мрачните гори на север, ослепителното слънце по склона на изток, скалните образования и полята в низината от южната страна на окръжния път… можеше да е навсякъде.

— Той ни вижда толкова ясно, че почти чете по устните ни какво говорим. Пушката му е много точна, а той е истински майстор. Може да те улучи от един километър.

— Може би тъкмо това искам.

— Той с удоволствие ще ти услужи, но не смята, че си готов. Казва, че ще му дойде времето. Ще го молиш да те убие. Но не сега.

Дори под бремето на вината Били Уайлс изведнъж се почувства лек като перце и се уплаши да не духне вятър. Отпусна се в люлеещия се стол.

— Късно е да ходиш в полицията — поде Котъл, — защото той е подхвърлил доказателства в жилището й, по трупа й.

Денят бе все така безветрен, но Били почувства течение.

— Какви доказателства?

— Ами например твои косми, които е сложил в ръката и под ноктите й.

Устата на Били изтръпна.

— Откъде е взел мои косми?

— От решетката на канала в банята.

Още преди да започне кошмарът, преди Жизел Уинслоу да умре, откачалникът беше тършувал в къщата му.

Сянката на верандата повече не можеше да спре лятната жега. Били се чувстваше все едно седи на асфалта, под слънцето.

— Какво друго освен космите?

— Не ми каза, но не е нещо, което полицията ще свърже с теб… освен ако по някаква друга причина не започнат да те подозират.

— А той може да направи така, че да ме заподозрат.

— Ако полицията реши да ти иска проба за ДНК, спукана ти е работата.

Котъл хвърли поглед към часовника. Били също.

— Остава една минута — обяви Котъл.

Глава 23

Една минута. Били Уайлс гледаше часовника си, все едно беше часовников механизъм на бомба, отмерващ времето до детонацията. Не мислеше за изтичащите секунди, нито за доказателствата, подхвърлени след убийството на Жизел Уинслоу, нито за това, че се намира под мерника на мощна пушка.

Вместо това изреждаше наум хората в живота си. В съзнанието му проблясваха лица. На тези, които обичаше. На тези, към които беше равнодушен. На тези, които не харесваше.

Бе попаднал в опасни плитчини. Можеше да заседне в тях. Но да не мисли за това бе толкова трудно, колкото да не мисли за нож, опрян в гърлото му.

Един по-различен нож, ножът на вината най-сетне преряза връзките на тези мисли. Той си даде сметка, че съпоставя стойността на хората в живота си, мъчейки се да установи кой от тях има по-малко право да живее. Не можа да не потръпне от отвращение.

— Не — заяви той, секунди преди времето да изтече. — Не, няма да избера. Да върви по дяволите!

— Тогава той ще избере вместо теб — напомни му Котъл.

— Да върви по дяволите!

— Добре, както желаете. Това ще лежи на вашите плещи, господин Уайлс. Не е моя работа.

— И какво следва сега?

— Останете където сте, господине. Аз трябва да отида в кухнята при телефона, да чакам той да се обади и да му предам решението ви.

— Аз ще отида — каза Били. — Аз ще вдигна.

— Побърквате ме — рече Котъл. — Заради вас ще убие и двама ни.

— Това е моят дом.

Котъл надигна бутилката, а ръцете му трепереха така, че зъбите му затракаха по стъклото. По брадата му потече уиски. Без да се избърше, Котъл каза:

— Той иска да си седиш на стола. Ако се опиташ да влезеш в къщата, ще ти пръсне черепа, преди да си стигнал до вратата.

— И каква ще му е ползата?

— После ще пръсне и моя череп, защото не съм те накарал да ме слушаш.

— Няма да го направи — възрази Били, който интуитивно започна да схваща логиката на убиеца. — Не е готов да сложи край, не по този начин.

— Откъде знаеш? Няма как да знаеш. Нищо не знаеш.

— Той си има план, има цел, нещо, което за теб и мен може да е безсмислено, но за него има смисъл.

— Аз съм един жалък пияница, но дори и на мен ми е ясно, че дрънкаш глупости.

— Той иска да стане така, както го е замислил — каза Били по-скоро на себе си, отколкото на Котъл, — а не да сложи край насред играта с два изстрела в главите ни.