Загледан тревожно в окъпаната в слънце околност, Ралф Котъл избълва насред пръските слюнка:
— Слушай какво ти казвам, инатливо копеле такова! Защо не слушаш?
— Слушам.
— Повече от всичко друго той иска нещата да станат, както той каже. Не иска да говори с теб, разбра ли? Може да не иска да му чуеш гласа.
Това би било логично, ако убиецът беше някой от познатите на Били.
— Или може би не иска да ти слуша глупостите, както не искам и аз — добави Котъл. — Не знам. Ако искаш ти да вдигнеш, за да му покажеш кой е шефът, само и само да го ядосаш, и той ти пръсне черепа, на мен хич не ми пука. Но тогава той ще убие и мен, а ти нямаш право да решаваш вместо мен. Не можеш да решаваш вместо мен!
Били вярваше на инстинкта си — психарят нямаше да ги застреля.
— Петте ти минути изтекоха — каза притеснено Котъл, като погледна към часовника на парапета. — Станаха шест. Вече повече от шест минути. Той няма да е доволен.
В интерес на истината Били не беше сигурен, че убиецът няма да стреля. Така му подсказваше интуицията, но не можеше да бъде сигурен.
— Времето ти изтече. Вече минаха седем минути. Той очаква аз да се махна от верандата и да вляза вътре.
В избелелите очи на Котъл пламтеше ужас. Той почти нямаше за какво да живее, а в същото време страшно му се живееше.
Не знам дали има друго след това, беше обяснението му.
— Отивай — каза Били.
— Какво?
— Отивай вътре. При телефона.
Котъл скочи от стола и изпусна отворената бутилка. От гърлото й се изля малко уиски. Котъл не се наведе да вдигне съкровището си. В бързината да стигне до предната врата, той ритна бутилката и тя се затъркаля по пода на верандата. Преди да влезе в къщата, той погледна назад и каза:
— Не знам кога ще се обади.
— Само гледай да запомниш точно какво казва — нареди Били. — Запомни всяка негова дума.
— Добре, господине, ще го запомня.
— И всяка интонация. Запомни всяка дума и как я казва и ела да ми предадеш.
— Добре, господин Уайлс. Всяка дума — обеща Котъл и влезе в къщата.
Били остана сам на верандата. Може би все още под прицела на мерника.
Глава 24
Три пеперуди, въздушни гейши, долетяха, танцувайки, от окъпания в слънце простор под сянката на верандата. Копринените им кимона се разперваха, свиваха и пак се разперваха, създавайки върхушка от цветове, свенливи като лица, скрити зад ръчно боядисани ветрила. После бързо се върнаха насред ярката светлина, откъдето бяха дошли. Представление.
Може би именно тази дума характеризираше убиеца и чрез нея щеше да се намери обяснение за действията му. Ако Били успееше да разбере какво значи тя, щеше да открие ахилесовата му пета. Според Ралф Котъл психарят беше нарекъл убийството на жена и одирането на лицето й „второто действие“ на едно от „най-добрите му представления“.
Били погрешно бе решил, че за откачалника убийството е предимно вълнуваща игра. Спортът може да играеше някаква роля, но изкривеното чувство за удоволствие далеч не представляваше единственият му, нито дори главният му мотив.
Били не знаеше как да тълкува думата представление. Може би за този бог на отмъщението светът беше сцена, действителността беше илюзия, а смисълът на съществуването — лукавството. Как чрез тази интерпретация да обясни поведението на убиеца, или да го предскаже, Били не знаеше.
Не трябваше да мисли за него като за бог на отмъщението. Богът е враг, който не може да бъде надвит. По-подходяща бе думата противник. Били не беше загубил надежда.
Тъй като предната врата беше отворена, звънът на телефона щеше да се чуе на верандата. Още не беше позвънил.
Докато се люлееше леко на стола, не за да затрудни стрелеца, а за да прикрие тревожността си и да не достави на убиеца това удоволствие, Били се вгледа внимателно в най-близкия от калифорнийските дъбове, а после и в съседния до него. Те бяха грамадни стари дървета с широки корони. Стволовете и клоните им се чернееха под палещото слънце. Сенчестите им клони можеха да послужат като платформа за снайперист и триножник за пушката му.
Двете най-близки къщи надолу по склона, едната от същата страна на пътя, а втората — от другата, попадаха в обхвата от километър. Ако стопаните ги нямаше, психарят може би беше проникнал в някоя от тях и сега го наблюдаваше от някой прозорец на горния етаж.