— Значи нямаш проблеми?
— Всичко е наред. Освен тази влудяваща жега.
— Нямаш ли климатик?
— Имам, но се развали.
— Много неприятно.
— Ужасно.
Револверът лежеше на бюрото. Били го взе. Изродът още беше в къщата.
— Може да намина в бара към пет.
— Няма да съм там. Нещо не ми е добре и си взех болничен.
— Нали каза, че си добре?
Толкова бе лесно да се оплете. Трябваше да намери неканения гост, но и да звучи убедително пред Розалин.
— Добре съм, нищо ми няма. Нищо сериозно. Малко ме боли стомахът. Може да е лятна настинка. Слагам си от оная паста в носа.
— Каква паста?
— Цинкова паста. Слагаш си в носа. Много помага — веднага ти минава.
— Май съм чувала за нея.
— Много е добра, наистина действа. Джеки О’Хара ми я препоръча. Добре е да имаш вкъщи от нея.
— Значи всичко при теб е наред?
— С изключение на жегата и стомаха ми, но за тези неща не можеш да ми помогнеш. 911 няма как да оправи нечия настинка или развален климатик. Извинявай, Розалин. Голям съм идиот.
— Няма нищо. Половината от обажданията тук не са спешни.
— Така ли?
— Някои се обаждат, защото котката им се покатерила на дърво и не може да слезе, или пък съседите им вдигат много шум, нещо от сорта.
— Благодаря, че ми каза. Значи, не съм най-големият глупак на света.
— Важното е, че си добре. Пази се, Били.
— Добре, Розалин, ти също.
— Дочуване.
Той затвори телефона и стана от стола. Докато той е бил в банята при трупа, психарят се бе върнал в къщата. Или може би вече е бил вътре и се е криел в килера или накъде другаде, където Били не бе проверил.
Куражлия беше тоя тип. Знаеше за револвера и въпреки това бе влязъл в къщата и бе позвънил на 911, докато Били се занимаваше с компютъра. И не бе изключено още да е в къщата. Какво ли правеше? Нещо правеше.
Били отиде до отворената врата, излезе от кабинета и стискайки револвера с две ръце, го насочи наляво, надясно, после пак наляво и пак надясно. Психопатът не беше в хола. Беше някъде наоколо.
Глава 27
Макар че не носеше часовника си, Били Уайлс знаеше, че времето тече бързо като вода през сито. Влезе в спалнята и отвори плъзгащите се врати на гардероба. Нямаше никой. Мястото под леглото беше много тясно. Никой не би се скрил там, защото бе невъзможно да се измъкне бързо. Такова скривалище би се превърнало в капан. Освен това леглото не бе покрито с кувертюра, която да закрива пространството под него.
Не искаше да губи време да гледа под леглото. Пое към вратата, после се върна при леглото и коленичи. Беше си загуба на време. Психарят си бе отишъл. Може да беше откачен, но не дотам, че да остане в къщата, след като е позвънил на 911 и е затворил телефона.
Били се върна в коридора и изтича към банята. Котъл си седеше там. Завесата на душа бе дръпната настрани, иначе това щеше да бъде едно от основните места за проверка.
Мястото в големия килер в коридора беше заето от газов бойлер за отопление. Там нямаше как да се скрие някой.
Холът — широко пространство, лесно за претърсване с поглед.
В кухнята имаше висок тесен килер за метли. Нищо интересно.
Били отвори рязко вратата на големия кухненски килер. Консерви, кутии с макарони, бурканчета с лют сос, домакински препарати. Нямаше къде да се скрие човек.
Върна се в хола и мушна револвера под една от възглавниците на дивана. Не се забелязваше издутина, но всеки, който седнеше там, би усетил оръжието.
Беше оставил предната врата отворена. Като покана. Преди да хукне отново към банята, той я затвори.
Както седеше с килната назад глава, отворена уста и ръце, събрани в скута, Котъл изглеждаше сякаш пее суинг и пляска в ритъм.
Ножът удари на кокал, докато Били го измъкваше от раната. Острието бе окървавено. Взе няколко салфетки от кутията до умивалника, изчисти ножа, после смачка на топка салфетките и ги сложи отгоре на казанчето. Сгъна ножа, за да прибере острието, и го остави до мивката.
Когато отмести трупа настрани върху тоалетната, главата му увисна надолу и от устните му излезе хрип, сякаш преди да умре, Котъл бе поел въздух и последният му дъх беше заседнал в гърлото му.
Били мушна ръце под мишниците на трупа и избягвайки допира с окървавената част от сакото, го вдигна от тоалетната. Измършавял от алкохолната си диета, Котъл тежеше не повече от юноша. Все пак не беше лесен за носене заради високия си ръст и дългите, тънки като вретена крака. За щастие още не бе вкочанен, беше отпуснат и гъвкав.