Той поведе Били и двамата отидоха от другата страна на патрулната кола, която сега се намираше между тях и къщата.
Сержант Собиески се приближи.
— Здравей, Били.
— Как сте, сержант Собиески?
Всички се обръщаха към барманите на малко име. В някои случаи човек можеше да очаква да му отвърнат също така фамилиарно, но не и в този.
— Вчера е имало мексиканска кухня, а аз забравих — каза Собиески.
— Бен е много добър в мексиканската кухня — отвърна Били.
— Направо е цар — потвърди Собиески.
Колата привличаше слънцето като магнит, нажежаваше атмосферата наоколо и без съмнение би изгорила човек, ако я пипнеше.
Наполитино бе дошъл пръв и затова пое отговорността за разпита.
— Господин Уайлс, наред ли е всичко при вас?
— Разбира се. Всичко е наред. Дошли сте заради погрешния номер, нали?
— Обадили сте се на 911 — отговори Наполитино.
— Беше грешка, исках да набера 411, както казах на Розалин Чан.
— Но сте й казали едва след като тя ви се е обадила.
— Затворих много бързо и не разбрах, че съм се свързал.
— Господин Уайлс, възможно ли е да действате под нечий натиск?
— Натиск? Ами. Мислите, че някой е държал пистолет до главата ми, докато говорех с Розалин ли? Мили боже, каква драма! Не се обиждайте, знам, че стават такива неща, но не и при мен.
Били си напомни да отговаря кратко. Дългите отговори можеха да прозвучат като нервен брътвеж.
— Взели сте си болничен, така ли? — попита Наполитино.
— Да. — Били направи гримаса, но не много драматична, и сложи ръка на стомаха си. — Нещо не ми е добре на стомаха.
Надяваше се, че те ще усетят миризмата на дъха му. Самият той я усещаше. Тогава те щяха да помислят, че се мъчи да скрие махмурлук.
— Господин Уайлс, кой друг живее тук?
— Никой, живея сам.
— Има ли някой друг в къщата в момента?
— Не, няма.
— Приятел, член на семейството?
— Не. Дори куче няма. Понякога си мисля да си взема куче, но все не се решавам.
Черните очи на сержант Наполитино бяха по-остри от скалпели.
— Господине, ако вътре има престъпник…
— Няма никакъв престъпник — увери го Били.
— Ако ваш близък е държан вътре, най-добре е да ми кажете.
— Разбира се, знам това. Кой не го знае?
На Били му се повдигаше от горещината, която се излъчваше от нажежената от слънцето кола. Чувстваше лицето си като опърлено. Адската жега обаче не изглеждаше да безпокои двамата полицаи.
— Когато са под напрежение и ги заплашват, хората вземат неправилни решения, Били — намеси се Собиески.
— Господ да ми е на помощ, аз наистина сглупих жестоко, като затворих телефона и после с това, което казах на Розалин.
— Какво й казахте? — попита Наполитино.
Били беше сигурен, че те знаят какво й е казал. Самият той си спомняше ужасно ясно всяка дума, но се надяваше да ги убеди, че заради алкохолното опиянение не си спомня как се е оказал в това положение.
— Каквото и да съм й казал, явно е било някаква глупост, щом е решила, че някой ме тормози. Господи! Много срамно положение.
Той поклати глава при мисълта за глупостта си, изсмя се иронично и отново поклати глава.
Полицаите го наблюдаваха.
— Няма друг освен мен тук. Никой не е идвал от дни наред. Никой никога не идва. Аз си стоя сам, такъв съм си.
Стига толкова. Отговорите му пак се доближаваха до нервния брътвеж. Ако знаеха за Барбара, щяха да са наясно какъв живот води той. А ако не знаеха, Розалин щеше да им каже.
Беше поел риск, като им каза, че от дни никой не е идвал насам. Правилно или не, бе решил, че трябва да изтъкне какъв уединен начин на живот води. Ако някой от съседните къщи беше видял Ралф Котъл да влиза в двора му или беше забелязал човек на верандата, и ако сержантите заразпитваха съседите, щяха да хванат Били в лъжа.
— Какво ви е на челото? — попита Наполитино.
До този момент Били беше забравил за раните на челото си, но когато сержантът го попита, в тях се надигна слаба, пулсираща болка.
Глава 29
— Това не е ли превръзка? — настоя сержант Наполитино.
Макар да падаше над челото му, гъстата коса на Били не прикриваше напълно бинта и лейкопласта.
— Нараних се, като режех дърво с трион — отвърна Били, приятно изненадан колко бързо му хрумна подходяща лъжа.
— Изглежда сериозно — каза сержант Собиески.