Като свърши с бродерията, кълвачът напълва с жълъди много от дупките в горната част на сградата, където слънцето ги напича. След няколко дни птицата се връща да ги преслуша. От някои се чува шум, от други не. Кълвачът отваря онези, които шумолят, за да изяде ларвите, които живеят там.
Дотук с неприкосновеността на дома. Кълвачите и сержантите й виждат сметката. Бавно и неумолимо.
— Къщата не е толкова голяма — каза Били, позволявайки си известно нетърпение, каквото според него би изпитвал някой невинен.
Сержант Наполитино се върна не през предната врата. Появи се откъм южната страна на къщата, от посоката на гаража. Когато се приближи, ръката му не лежеше небрежно върху пистолета. Може би това беше добър знак.
Сякаш подгонени от появата на Наполитино, птиците отлетяха в далечината.
— Хубава дърводелска работилница имате — обърна се той към Били. — Всичко може да се направи в нея.
От устата на сержанта тези думи прозвучаха така, сякаш Били беше използвал инструментите в работилницата да нареже труп.
Наполитино погледна към долината.
— Чудесна гледка.
— Бива я.
— Направо рай.
— Така е — съгласи се Били.
— Странно, че държите щорите спуснати.
Били беше прибързал с отпускането. Отвърна полусвързано:
— Когато е такава жега, ги спускам, заради слънцето.
— Дори на страничните прозорци, където не напича?
— При тази ярка светлина, когато искаш да избегнеш махмурлука, гледаш да е тъмно и спокойно.
— От сутринта намалявал пиенето — обясни Собиески. — Опитвал се да спре постепенно, за да избегне махмурлука.
— Това ли е номерът? — попита Наполитино.
— Това е един от номерата — отвърна Били.
— В къщата е доста прохладно.
— Прохладата също помага — рече Били.
— Розалин каза, че климатикът ви е развален.
Били беше забравил за тази си лъжа, тази миниатюрна нишка в мрежата му от лъжи.
— Спира за няколко часа, после пак тръгва, после пак спира — опита се да се измъкне той. — Може би има повреда в компресора.
— Утре се очаква ужасна жега — каза Наполитино, все още загледан в далечината. — Повикайте някой да го поправи, ако графиците им вече не са запълнени до Коледа.
— Аз ще го видя по-късно — отвърна Били. — Бива ме да поправям разни неща.
— Не си играйте с машинарията, докато не изтрезнеете напълно.
— Ще изчакам.
— Особено с електрически уреди.
— Ще си направя нещо за ядене. Това ще помогне. Може да ми оправи и стомаха.
Наполитино най-сетне обърна поглед към Били.
— Извинявам се, че ви държах тук на слънцето с вашето главоболие.
За пръв път гласът на сержанта звучеше искрено и помирително, но очите му оставаха студени, тъмни и усмирителни като дулата на чифт пистолети.
— Грешката е моя — рече Били. — Вие само си вършите работата. Нали ви казах, че съм идиот. Не знам как иначе да го кажа. Съжалявам, че ви изгубих времето.
— Работата ни е „да служим и пазим“ — усмихна се леко Наполитино. — Пише го дори на вратата на колата.
— По ми харесваше, когато пишеше „Най-добрите полицаи, които можете да си купите“ — намеси се сержант Собиески. За негова изненада Били се засмя, а Наполитино погледна колегата си с досада. — Били, май е време да сложиш край на пиенето и да минеш на ядене.
— Прав си — кимна Били.
Отправи се към къщата и усети, че те го наблюдават. Не се обърна.
До този момент сърцето му беше останало сравнително спокойно. Сега се разтупка отново. Не можеше да повярва какъв късмет бе извадил. Страхуваше се, че няма да е задълго.
Когато стигна до верандата, взе часовника си от перилата и го сложи на ръката си. Наведе се да вдигне бутилката. Не видя капачката. Сигурно се бе изтърколила от верандата или бе под някой от столовете. Взе бисквитите от масата и ги сложи в празната кутия, където бе лежал револверът. Вдигна чашата с кока-кола.
Очакваше да чуе запалването на моторите на патрулните коли. Нищо не се чу. Без да погледне назад, той внесе чашата, кутията и бутилката в къщата. Затвори вратата и се облегна на нея. Навън денят остана тих, а моторите — безмълвни.
Глава 31
Внезапно Били бе завладян от суеверие, че докато се подпира на вратата, сержант Наполитино и сержант Собиески няма да си тръгнат.
Напрегна слух и отиде в кухнята. Пусна кутията с бисквити в кофата за боклук. Продължавайки да се вслушва, изля последните останки от бутилката уиски в мивката, после ги отми с кока-колата. Хвърли шишето в боклука и сложи чашата в съдомиялната.