Никой, разбира се, нямаше да повярва в благородните му намерения. Особено когато безумецът окончателно го натопеше, ако наистина това правеше. Обаждането на 911 беше знак, че има такова намерение. Беше привлякло вниманието на полицията върху Били при обстоятелства, които те щяха да запомнят… и за които щяха да си задават въпроси.
Били събра текстовете от трите документа и ги разпечата на един лист хартия.
Защото и аз съм ловец на човеци.
Жестокост, насилие, смърт.
Движение, ускорение, удар.
Плът, кръв, кости.
Последното ми убийство — в четвъртък, в полунощ.
Твоето самоубийство — скоро след това.
Били изряза текста с намерение да го сгъне и да го сложи в портфейла си, за да му е на разположение, когато поиска да го прочете пак. После осъзна, че тази хартия изглежда същата, като онази от първите четири бележки на убиеца. Ако дискетата в ръцете на Котъл беше записана на този компютър, възможно бе и първите четири бележки да са написани на него.
Той излезе от Microsoft Word и влезе отново. Отвори директорията на програмата. Списъкът с документи не беше дълъг. Беше използвал Word единствено за писане на художествена литература.
Позна ключовите думи от заглавията на единствения си роман и на разказите, които беше завършил, както и на незавършените. Само един от документите му беше непознат: СМЪРТ.
Когато го отвори, откри текста от първите четири бележки на убиеца. Поколеба се, опитвайки се да си припомни как се работи с програмата. После затрака по клавиатурата и намери датата на създаване на документа — 10:09 часа сутринта предишния петък.
В онзи ден Били беше тръгнал за работа петнайсет минути по-рано от обикновено. Беше минал край пощата, за да изпрати няколко сметки.
Двете бележки на предното стъкло, третата, залепена върху кормилната щанга, а дори и четвъртата, която бе намерил върху хладилника тази сутрин, бяха създадени на този компютър повече от три дни преди появата на първата, преди кошмарът да започне в понеделник вечерта.
Ако Лани не беше унищожил първите две бележки, за да запази работата си, ако Били ги беше предал на полицията като доказателство, рано или късно властите щяха да проверят този компютър и неизбежно щяха да стигнат до заключението, че Били ги е писал сам.
Психопатът се беше подготвил за всички възможни сценарии. Не можеше да се отрече, че не прави никакви пропуски. И беше напълно уверен, че сценарият му ще се разиграе, както той иска.
Били изтри документа с името СМЪРТ, тъй като той все още можеше да послужи за улика срещу него в зависимост от това как щяха да се развият събитията оттук нататък. Подозираше, че със заличаването му от директорията не го заличаваше от твърдия диск. Трябваше да попита някой компютърен факир.
Когато изключи компютъра, Били си даде сметка, че още не е чул запалването на моторите на патрулните коли.
Глава 33
Били открехна леко щората на един от прозорците в кабинета и видя, че насред окъпания в слънце двор нямаше никого. Дискетата дотолкова беше погълнала вниманието му, че не беше чул шума на моторите. Полицаите си бяха отишли.
Беше очаквал дискетата да съдържа ново предизвикателство — избор между две невинни жертви, кратък срок за вземане на решение. Без съмнение и това щеше скоро да се случи, но сега той трябваше да се погрижи за други спешни задачи, а такива имаше много.
Отиде до гаража и се върна с парче въже и едно от найлоновите платна, с които беше покрил мебелите пролетта, когато пребоядиса вътрешните стени на къщата. Просна платното пред бюрото на пода в кабинета. Измъкна трупа на Котъл от дупката и го придърпа отгоре.
Мисълта да претърси джобовете на мъртвеца го отвращаваше, но се налагаше да го направи. Били не търсеше подхвърлени улики срещу себе си. Ако убиецът беше пипал трупа, вероятно бе проявил хитрост и Били нямаше да открие всичко. Пък и той възнамеряваше да занесе трупа някъде, където никога нямаше да го намерят. Затова не го беше грижа, че оставя пръстови отпечатъци върху найлона.
Сакото имаше два вътрешни джоба. В първия Котъл беше държал половинлитровата бутилка уиски, която беше разлял. От втория Били измъкна половинлитрова бутилка ром, после я върна обратно.