Излезе на задната веранда. Затаи дъх, ослушвайки се не за убиеца, а за воя на приближаващи се сирени. След минута реши, че този път убиецът не се е обадил на 911. Чудовището, сценаристът на представлението, се гордееше с изобретателността си. Не искаше да се повтаря.
Били се върна в предната част на къщата. Видя снимката, която убиецът беше хвърлил в лицето му и за която той беше забравил. Вдигна я от пода. Хубаво, червенокосо момиче. Обърнато с лице към камерата. Обзето от ужас. Сигурно е имала хубава усмивка.
Не я познаваше, но това нямаше значение. Тя беше нечия дъщеря. Някъде по света имаше хора, които я обичат.
Ликвидирай кучката. Думите отекнаха в паметта на Били и той едва не падна на колене.
В продължение на двайсет години той не само бе потискал чувствата си, дори не признаваше, че някои от тях съществуват. Беше си позволявал да изпитва само онези чувства, които изглеждаха безопасни. Гневът бе разрешен само в умерени дози, а омразата бе забранена. Страхуваше се, че ако си позволи да изпита дори капчица омраза, това щеше да отприщи страховити реки, които щяха да го унищожат.
В лицето на злото обаче сдържаността не беше добродетел, а омразата към един чудовищен убиец не беше грях. Чувствата, които бушуваха у него, бяха оправдани, по-силни от ненавистта, по-ярки дори от болката, която сякаш го беше нажежила до бяло.
Били взе револвера. Остави Котъл да прави каквото ще в хола и се качи по стълбите, чудейки се дали на връщане ще намери мъртвеца все така на дивана.
Глава 54
В аптечката в банята Били намери спирт, неотворена опаковка бинт и най-различни аптекарски шишенца с капачки, на които пишеше: „ВНИМАНИЕ! ДА СЕ ДЪРЖИ ДАЛЕЧЕ ОТ ДЕЦА!“
Пиронът беше чист и сам по себе си не би причинил инфекция, но можеше да е пренесъл в раната бактериите от кожата. Били изля спирт в шепата си, надявайки се той да проникне в раната. Не след дълго усети щипане. Понеже беше избягвал да сгъва дланта си повече от необходимото, кървенето почти беше спряло. Спиртът не го възобнови. Това не бе достатъчно за пълна стерилизация, но той нито имаше време за повече, нито разполагаше с необходимите материали. С течния бинт намаза и входа, и изхода на раната. Така нямаше да влиза мръсотия. Освен това течният бинт, който засъхваше и образуваше гъвкаво покритие, щеше да попречи на раната отново да прокърви.
Армията от аптекарски шишенца съдържаше по няколко таблетки или капсули всяко. Явно Лани е бил лош пациент, който не завършваше курса на лечението, а си пазеше известно количество от лекарството за бъдещи нужди.
Били намери две шишенца с антибиотик от по 500 мг. Едното съдържаше три таблетки, другото пет. Той събра всичките на едно място, отлепи етикета и го изхвърли в кошчето за боклук.
Повече го тревожеше възможността раната да се възпали. Ако ръката му се подуеше, той щеше да се окаже в неравностойна позиция при каквото и да било стълкновение.
Сред другите шишенца намери и викодин. Не че щеше да предотврати възпалението, но щеше да помогне за болката, ако се усилеше. Бяха останали четири таблетки и той ги сложи при антибиотика.
Ранената му ръка туптеше в ритъм с пулса му. А когато погледна отново снимката на червенокосото момиче, в него се надигна друга болка — не физическа, а емоционална.
Болката е дар. Ако не познаваше болката, човечеството нямаше да изпитва нито страх, нито съчувствие. Ако нямаше страх, не би имало и смирение и всеки човек би бил чудовище. Болката и страхът у другите поражда състрадание, а състраданието е източникът на човещината, на спасението ни.
В очите на червенокосото момиче се четеше върховен ужас. Изразът на лицето й издаваше, че тя съзнава каква ще бъде съдбата й.
Не бе имал възможността да я спаси. Но ако психопатът бе играл по собствените си правила, поне не я е изтезавал.
От лицето й погледът на Били се насочи към стаята, която се виждаше зад нея, и той позна собствената си спалня. Била е държана в плен в неговата къща. Била е убита там.
Глава 55
Седнал на ръба на ваната в банята на Лани, със снимката на червенокосото момиче в ръка, Били се зае да проследи хронологията на убийството.
Психопатът се беше обадил… — кога? Навярно към дванайсет и половина следобед, след като сержантите си бяха отишли и Котъл чакаше да бъде изхвърлен. Убиецът беше пуснал записа, с който му предлагаше да избира — червенокосото момиче да умре в мъчения, или с един изстрел или удар с нож. По това време убиецът вече я е държал в плен. Почти сигурно я беше оставил да слуша, докато записът течеше по телефона.