Но най-лошото от всичко бе, че ако пред него не седеше убиецът, то той напразно бе паднал толкова ниско, бе стигнал до такава бруталност. Затова продължи да разпитва и тормози пленника си, но с всяка изминала минута схватката помежду им ставаше все по-неравна и заприличваше на тормоз. Матадорът не се чувства като славен герой, когато бикът, прободен от множество стрели и промушен с копие, пада духом и дори не поглежда към червения плащ.
Не след дълго, прикривайки растящото си отчаяние, Били седна отново на стола и зададе последния си въпрос с надеждата, че Зилис може да се хване в капан, когато най-малко очакваше.
— Къде беше тази вечер, Стийви?
— Нали знаеш. Не знаеш ли? Бях в бара, замествах те.
— Само до девет часа. Джеки каза, че си работил между три и девет, бил си зает преди и след това.
— Вярно, бях зает.
— Къде беше между девет часа и полунощ?
— Какво значение има?
— Голямо — увери го Били. — Къде беше?
— Ти ще ме измъчваш… и без това ще ме убиеш.
— Няма да те убия и не съм убивал Джудит Кеселман. Сигурен съм, че ти си я убил.
— Аз ли? — Удивлението му звучеше също толкова искрено, колкото и всичките му реакции досега.
— Много те бива по тази част — рече Били.
— По коя част? Да убивам хора? Ти си луд. Никога никого не съм убивал.
— Стийв, ако успееш да ме убедиш, че имаш солидно алиби за времето от девет до полунощ, слагаме край на тази работа. Аз си отивам и ти си свободен.
— Просто така? — погледна го Зилис недоверчиво.
— Да.
— След всичко това ще си тръгнеш просто така?
— Възможно е. Зависи от алибито.
Зилис се поколеба.
Били започна да се съмнява, че в момента съчинява някаква история.
— Какво ще стане — подхвана Зилис, — ако ти кажа къде съм бил, но се окаже, че си дошъл именно затова, защото знаеш къде съм бил, но искаш да го чуеш от мен, за да ме пребиеш?
— Не те разбирам.
— Ами, значи, бях с една жена. Тя не ми е споменавала за теб, но ако си влюбен в нея, какво ще ми направиш?
Били не можеше да повярва на ушите си.
— Бил си с жена?
— Не съм бил с нея, в смисъл да съм спал с нея. Просто имахме среща. Късна вечеря, за която закъснях, защото те замествах. Беше втората ни среща.
— С кого?
Подготвяйки се за изблик на ревност от страна на Били, Зилис отвърна:
— С Аманда Полард.
— Манди Полард? Познавам я, тя е добро момиче.
— Само това ли ще кажеш? — попита предпазливо Зилис.
Семейство Полард притежаваха хубави лозя, имаха договор с един от най-добрите винари в долината. Манди беше на около двайсет години, хубава и дружелюбна. Работеше в семейната фирма. Бе толкова свястна, сякаш принадлежеше към някой друг свят, някоя друга епоха.
Били огледа мръсотията наоколо, от порнографските касети на пода до купчината мръсни дрехи в ъгъла.
— Тя никога не е идвала тук — каза Зилис. — Имахме само две срещи. Търся си по-хубаво жилище. Някой хубав апартамент. Искам да изхвърля този боклук. Да започна нов живот.
— Тя е свястно момиче.
— Така е — съгласи се охотно Зилис. — Мисля, че с нейна подкрепа ще мога да се оправя, да започна нов живот, да тръгна по правия път.
— Тя трябва да види това място.
— Не, не, Били, не, за бога. Това не е човекът, който искам да бъда. Искам да стана по-добър заради нея.
— Къде вечеряхте?
Зилис назова ресторанта и добави:
— Пристигнахме към девет и двайсет. Тръгнахме си към единайсет и петнайсет, защото бяхме останали само ние.
— И после?
— Разходихме се с колата. Много хубава разходка си направихме. Не сме спирали. Тя не е такава. Просто си говорихме и слушахме музика.
— Докога?
— Заведох я вкъщи малко след един часа.
— И се прибра тук?
— Да.
— И си пусна порнофилм, в който мъж бие с камшик жена.
— Добре де. Знам какъв съм, но знам и какъв мога да бъда.
Били отиде до нощното шкафче и взе телефона. Той имаше дълъг кабел и Били занесе апарата на Зилис.
— Обади й се.
— Да й се обадя? Сега? В три сутринта?!
— Обади й се. Кажи й колко приятно си прекарал, колко скъпа ти е тя. Манди няма да се разсърди, че си я събудил, за да й кажеш това.
— Не сме толкова близки, ще й си види странно — разтревожи се Зилис.
— Обади й се и ми дай да чуя какво ще каже или ще пъхна този пистолет в ухото ти и ще ти пръсна черепа. Какво избираш?