— Записваш ли, Боби? — попита Долф.
Ченгето с видеокамерата отвърна:
— Записвам, записвам. Не вярвам, мамка му, но го снимам.
— Моля ви, не използвайте такива думи пред децата! — обади се Доминга.
Ченгето отвърна:
— Извинете, госпожо!
— Извинен сте. — Тя все още се опитваше да се преструва на идеалната домакиня, докато онова нещо пълзеше към краката й. Признавам й куража.
Антонио обаче се пречупи. Тръгна напред, сякаш се канеше да изгребе нещото от килима.
— Не го докосвай! — предупреди Долф.
— Плашите баба ми с номерата си — изръмжа младежът.
— Не го докосвай! — повтори отново сержантът.
Този път се изправи. Телесата му сякаш запълниха стаята. Редом с него Антонио внезапно стана дребен и крехък.
— Моля ви, плашите я! — Но всъщност неговото лице бе пребледняло и покрито с пот. Какво толкова се тръшкаше сладкият Тони? Нали не неговият задник отиваше в затвора?
— Застани ето там — нареди Долф, — веднага, иначе ще се наложи да ти сложим белезници!
Антонио поклати глава.
— Не, аз… аз ще се дръпна!
Така и стори, но погледна към Доминга, докато се движеше. Бърз, страхлив поглед. Когато тя му отвърна, в очите й нямаше нищо друго, освен гняв. Черните й очи блестяха от ярост. Лицето й внезапно се изкриви. Какво бе станало, та разруши преструвката? Какво ставаше?!
Гри-грито мъчително си проправи път до кралицата на вудуто. Сгуши се в краката й като куче, търкаляйки се върху събутите й обувки, все едно котка, която иска да я почешат по коремчето.
Сеньората се опита да не му обърне внимание, да се преструва.
— Ще се отречете ли от възвърнатата ви сила? — попита Джон.
— Не знам какво искате да кажете — отново бе овладяла изражението си. Изглеждаше озадачена. Боже, колко беше добра! — Вие сте могъщ вуду жрец. Правите всичко това, за да ме вкарате в капан!
— Ако не искате талисмана, ще го взема — отвърна той. — Ще добавя вашата магия към моята. Ще стана най-могъщият майстор в Щатите…
За първи път силата на Джон потече по кожата ми. Беше полъх на магия, много страховит. Бях започнала да приемам Бърк за обикновен човек — или поне толкова обикновен, за колкото всеки от нас може да мине. Моя грешка.
Сеньората само поклати глава.
Джон пристъпи напред и коленичи. Посегна към гърчещото се гри-гри. Силата му се движеше заедно с него като невидима ръка.
— Не! — Доминга сграбчи талисмана и го гушна в шепи.
Джон Бърк й се усмихна изотдолу.
— Значи признавате, че сте изработили този талисман? Ако не, ще го взема и ще го използвам както сметна за удобно. Намерен е сред вещите на брат ми. По закон е мой, нали така, сержант Стор?
— Точно така — потвърди Долф.
— Не, не можете!
— О, и мога, и ще го сторя, освен, ако не погледнете към онази камера и не признаете, че сте го изработили!
Старицата изръмжа:
— Ще съжаляващ за това!
— Не, ти ще съжаляваш, че си убила брат ми!
Тя се втренчи във видеокамерата.
— Много добре, аз изработих този талисман, но не признавам нищо друго. Изработих талисмана за брат ви, но това е всичко.
— Изпълнили сте човешко жертвоприношение за създаването на този талисман — уточни Джон.
Сеньората поклати глава:
— Талисманът е мой. Направих го за брат ви, това е всичко. Вие притежавате талисмана, но нищо друго.
— Сеньора, простете ми — каза Антонио. Изглеждаше блед и потресен, и много, ама много уплашен.
— Calenta — отвърна тя, — млъквай!
— Зербровски, заведи приятелчето ни в кухнята и запиши показанията му! — нареди Долф.
В този миг Доминга се изправи.
— Глупак такъв, нещастен глупак! Кажеш ли им още нещо, ще накарам езика ти да изгние в устата!
— Разкарай го оттук, Зербровски!
Зербровски отведе почти разплакания Антонио извън стаята. Имах чувството, че старият Тони е отговорен за възвръщането на талисмана. Беше се издънил и щеше да си плати. Полицията беше последна в списъка на проблемите му. На негово място щях да се постарая много баба да бъде затворена тази вечер. Не бих искала да припари до вуду нещицата си. Никога повече.
— Сега ще обискираме къщата, госпожо Салвадор!
— Ами, заповядайте, сержант! Няма да откриете нищо друго полезно за вас!
Тя беше много спокойна, когато каза това.
— Дори и нещата зад онези врати? — попитах.
— Вече ги няма, Анита! Няма да намериш нищо незаконно и… цяло — тя произнесе последната дума като че ли беше нещо мръсно.
Долф погледна към мен. Свих рамене. Тя ми се стори много уверена.
— Добре, момчета, разчекнете всичко тук!