Силни ръце се увиха около кръста на телохранителя и го задърпаха назад. Докато той падаше на пода и Уанда се бореше да го удържи, аз сграбчих ножа. Болката беше толкова силна, че на провалилия се изнасилвач изобщо не му беше хрумнало да бръкне за пистолета си. Изваденото око боли и те плаши много повече от ритник в слабините.
С помощта на ножа срязах въжетата и на другата си ръка и се порязах. Ако прибързвах, накрая щях да си клъцна някоя вена. Насилих се да съм по-спокойна, докато освобождавам глезените си.
Томи беше успял да се измъкне от Уанда. Олюляваше се на крака, все още притиснал длан към окото си. По лицето му се стичаха кръв и бистра течност.
— Ще те убия! — сега вече посегна към пистолета си.
Обърнах хватката си върху ножа и го хвърлих. Улучих ръката. Целех се в гърдите му. Томи изпищя отново, а аз вдигнах стола и го цапардосах в лицето. Уанда го стисна за глезените и телохранителят падна.
Удрях го по главата със стола, докато не се счупи в ръцете ми. След това го удрях с един от краката на стола, докато от лицето на Томи остана само кървава каша.
— Мъртъв е — каза Уанда. Дърпаше ме за крачола. — Мъртъв е. Да се махаме оттук.
Пуснах окървавения крак от стол и паднах на колене. Не можех да преглъщам. Не можех да дишам. Бях оплискана с кръв. Досега не бях пребивала човек до смърт. Доста приятно усещане се оказа. Поклатих глава. По-късно, щях да се тревожа за това по-късно.
Уанда ме прегърна през раменете. Сграбчих я през кръста и се изправихме. Тя тежеше по-малко, отколкото би трябвало. Не исках да виждам какво има под хубавата й пола. Явно не беше пълен комплект крака, но в случая така беше по-добре. Щях да я местя по-лесно.
Стиснах пистолета на Томи в дясната си ръка.
— Тази ми трябва свободна, така че се дръж здраво!
Уанда кимна. Беше много бледа. Усещах как сърцето й се блъска в ребрата.
— Ще се измъкнем оттук! — уверих я.
— Разбира се! — Но гласът й трепереше. Според мен не ми вярваше. То и аз не си вярвах.
Уанда отвори вратата и ето ни навън.
37
Коридорът беше точно какъвто го помнех. Дълга ивица без мокет, в двата края — по един остър завой.
— Наляво или надясно? — прошепнах на Уанда.
— Не знам. Тази къща е като лабиринт. Надясно, струва ми се.
Тръгнахме надясно, защото това поне бе някакво решение. Най-лошото, което можехме да сторим, бе просто да стоим и да чакаме Гейнър да се върне.
Зад нас се разнесоха стъпки. Понечих да се обърна, но бях твърде бавна с Уанда в ръце. Изстрелът отекна в коридора. Нещо улучи лявата ми ръка, на кръста на Уанда. Ударът ме завъртя и стовари и двете ни на пода.
Паднах по гръб, лявата ми ръка бе заклещена под момичето. Всъщност беше напълно безчувствена.
Сисъли стоеше в края на коридора. Държеше с две ръце малокалибрен пистолет. Дългите й, изящни крака бяха раздалечени. Изглеждаше така, сякаш знае какво прави.
Вдигнах магнума и се прицелих в нея, все още просната по гръб на пода. Чу се гръмотевичен звук, от който ушите ми зазвъняха. Откатът отметна ръката ми нагоре и назад. Вложих цялата си сила, за да не изтърва пистолета. Никога нямаше да смогна навреме, ако се бе наложил и втори изстрел. Но и първият се оказа напълно достатъчен.
Сисъли лежеше сгърчена насред коридора. От предницата на блузата й бликаше кръв. Тя не помръдна, но това не значеше нищо. Все още стискаше пистолета си в ръка. Може би се преструваше, а когато станех, щеше да ме застреля. Все пак трябваше да разбера какво е положението.
— Може ли да ми освободиш ръката? — попитах.
Уанда не отговори, но се надигна до седнало положение и най-сетне успях да разгледам ръката си. Все още бе закачена към тялото ми. Добре. По нея се стичаше яркочервена струйка кръв. Леден огън започваше да разсейва безчувствеността. Според мен вцепенението беше за предпочитане.
Сторих всичко възможно да не обръщам внимание на раната си, докато се изправях и отивах към Сисъли. Държах я под прицела на магнума. Щях да я гръмна пак, дори ако трепнеше. Минижупът й се беше вдигнал по бедрата и разкриваше черни жартиери и съответно бельо. Колко недостолепно.
Наведох се над нея и се вгледах. Сисъли нямаше да помръдне, не и доброволно. Копринената й блуза бе просмукана с кръв. На гърдите имаше дупка, в която можех да пъхна юмрук. Мъртва, съвсем мъртва.
Изритах пистолетчето от ръката й, просто за всеки случай. Няма как да си сигурен, ако някой си играе с вуду. Виждала съм да се надигат и хора с по-лоши рани. Сисъли обаче просто си лежеше и кървеше.