Свих рамене:
— Нямам представа.
— Кажи ми, ъъъ… — тя явно търсеше подходящата дума, — приблизително.
— Наистина нямам представа. Стотици са.
— Хиляда?
— Може и да са, не съм следила бройката — признах.
— А дали твоят началник в „Съживители“ ООД ги брои?
— Предполагам, че всичките ми клиенти имат досиета, да — съгласих се.
Доминга се усмихна.
— Живо ме интересува точната цифра. С какво би навредило?
— Ще проверя, ако е възможно.
— Такова послушно момиче! — тя се изправи. — Не, не съм събуждала това твое „убийствено“ зомби. Ако това е създанието, което похапва граждани… — тя се усмихна, почти се разсмя, сякаш й прозвуча забавно. — Но познавам хора, които никога не биха говорили с теб. Хора, които са способни да извършат този ужасен подвиг. Ще ги разпитам и те ще ми отговорят. Ще науча истината от тях и ще ти препредам тази истина, Анита!
Изрече името ми с придихание и провлачено: Йъниигъ. Прозвуча екзотично.
— Много благодаря, сеньора Салвадор!
— Но ще искам една услуга в замяна на тази информация — допълни тя.
Скоро щеше да изрече нещо неприятно, бях готова да се обзаложа.
— И каква ще е тази услуга, сеньора?
— Искам да преминеш още едно изпитание.
Зяпнах я в очакване да продължи, но не последва нищо повече. Попитах:
— И що за изпитание е това?
— Ела долу и ще ти покажа — говореше сладко като мед.
— Не, Доминга! — обади се Мани. Вече се бе изправил. — Анита, нищо, което сеньората ще ти каже, не си струва това, което иска от теб.
— Мога да говоря с хора и твари, които няма да разговарят с нито един от вас. Каквито сте ми добри християни!
— Хайде, Анита, не ни трябва помощта й! — колегата ми тръгна към вратата.
Не го последвах. Мани не беше видял изкланото семейство. Не беше сънувал цяла нощ окървавени плюшени мечета. Аз сънувах. Не бих могла да си тръгна, ако имаше някакъв шанс сеньората да ми помогне. Независимо дали Бенджамин Рейнолдс беше жив или мъртъв. Важното беше, че онази твар ще убива отново. И се обзалагах, че има нещо общо с вудуто. Това не беше моята област. Имах нужда от помощ, и то бързо.
— Анита, хайде! — Мани ме хвана за ръката и ме дръпна към вратата.
— Разкажи ми за изпитанието!
Доминга се усмихна триумфално. Знаеше, че съм паднала в капана. Знаеше, че няма да си тръгна, докато не получа обещаната от нея помощ. По дяволите.
— Нека се оттеглим в мазето и ще ти обясня изпитанието там.
Хватката на Мани се стегна.
— Анита, не знаеш какво правиш! Прав беше, но…
— Просто стой с мен, Мани, и ме прикривай. Не ме оставяй да сторя нещо наистина болезнено. Става ли?
— Анита каквото и да иска тя от теб там долу, ще боли. Може би не физически, но ще боли.
— Налага се да го сторя, Мани! — потупах го по ръката и се усмихнах. — Всичко ще бъде наред!
— Не — отвърна той, — нищо подобно.
Не знаех какво да му отговоря, освен, че вероятно е прав. Но това нямаше значение. Стига с това да спра убийствата, смятах да направя каквото и да поискаше жрицата от мен — в границите на разумното. Щях да пърхам от радост, стига да не видя и друго полуизядено тяло.
Доминга се усмихна:
— Нека слезем долу!
— Може ли да поговоря с Анита насаме, сеньора, рог favor! — обади се Мани. Още ме държеше за ръката. Усещах колко е напрегнат.
— Ще можете да си говорите през целия прекрасен днешен ден, Мануел. Но аз разполагам със съвсем малко време. Ако тя се подложи на този тест сега, обещавам да й помогна да хване своя убиец, доколкото ми е по силите.
Това беше голямо обещание. Много хора биха разговаряли с нея, дори и само от чист ужас. Полицията например не може да вдъхне такова усещане. Способни са само да те арестуват. Това не е достатъчен мотив. Виж, ако немъртви запълзят по прозореца ти… това вече е мотив.
Четири, може би пет жертви досега. Доста неприятен начин да умреш.
— Вече казах, че ще го сторя. Да вървим!
Сеньората заобиколи масата и хвана Мани за ръката. Той подскочи, сякаш го бе ударила. Тя го издърпа надалече от мен.
— Няма да й навредя, Мануел. Кълна се!
— Не ти вярвам, Доминга!
Старицата се разсмя.
— Да, но изборът е неин, Мануел! Не съм я насилвала!
— Но я изнуди, Доминга. Изнудваш я с живота на други хора.
Сеньората погледна през рамо.
— Да съм те изнудвала, chica?
— Да — казах.
— О, тя ти е добра ученичка, corazon! Честна е като теб. И смела като теб.
— Смела е, но не е виждала онова, което се намира долу.
Исках да попитам какво точно има в мазето, но не посмях. Всъщност не исках и да знам. Предупреждавали са ме за свръхестествените дивотии и преди. Не влизай в онази стая, чудовището ще те пипне. Обикновено там има чудовище — и по принцип се опитва да ме хване. Но досега съм успявала да изляза по-бърза или по-късметлийка от чудовищата. Засега вадех късмет.