На мен ми се налагаше да чакам три дни, преди да съживя труп. Така душата получава възможност да напусне района. Душите обикновено се мотаят наоколо известно време. Три дни е средният период. Нищо не мога да вдигна от гроба, ако душата още присъства. На теория е възможно съживителят да опази душата недокосната, докато вдига тялото — в такъв случай се постига възкресение. Нали се сещате — истинско възкресение, като при Исус и Лазар. В това обаче не вярвах. Или просто си знаех границите.
Взирах се в това зомби и разбрах, че е различно. Душата му още присъстваше тук. Душите си бяха и в двете тела. Как? Как, в името на Исус, го е постигнала?
— Душите. Душите са вътре в телата… — вложих в тези думи цялото отвращение, което изпитвах. Защо да си давам труда да го крия?
— Много добре, chica!
Застанах от лявата страна на Доминга, държейки Енцо под око.
— Как си успяла?
— Душата е уловена в мига, в който е излитала от тялото.
Поклатих глава.
— Това не обяснява нищо.
— Ти не знаеш ли как се бутилират души?
Души в бутилка? Да не се майтапеше? Не, нищо подобно.
— Не знам — постарах се да не прозвучи високомерно.
— На толкова неща мога да те науча, Анита, на толкова много неща!
— Не, благодаря! — отказах. — Ти си заловила душите им, когато си вдигнала телата, и си ги върнала вътре… — карах наслуки, но ми прозвуча правилно.
— Много, много добре. Точно така е — тя ме наблюдаваше толкова внимателно, че чак ми стана неудобно. Празните й, черни очи запаметяваха всяка молекула от мен.
— Защо обаче второто зомби гние? На теория, ако душата е недокосната, зомбито не се разлага…
— Вече не е теория. Доказах я — отвърна Доминга.
Втренчих се в гниещия труп и тя отвърна на погледа ми.
— Тогава защо едната гние, а другата не?
Просто двама некроманти, които обсъждат занаята. Кажи ми дали и ти вдигаш твоите зомбита само при новолуние?
— Душата може да бъде вложена в тяло, после извадена… колкото често ми се прииска.
Взирах се в Доминга Салвадор. Взирах се и се опитвах да удържа ченето си да не увисне, а и да не оставя задавящият ме ужас да се изпише по лицето ми. Тя би умряла от радост, че ме е шокирала. Не исках да й доставя такова удоволствие, без значение каква е причината.
— Нека проверим пак — казах с най-добрия си тон на младши счетоводител. — Слагаш душата в тялото и то не гние. След това вадиш душата от тялото, превръщайки го в обикновено зомби, и то гние.
— Точно така — отвърна Доминга.
— Тогава връщаш душата в гниещия труп и зомбито е отново в съзнание и живо. Разложението спира ли, когато душата се върне?
— Да.
Мамка му.
— Значи можеш да си държиш гниещото зомби, ако ще и цяла вечност?
— Да.
Още веднъж мамка му.
— А това тук? — този път посочих с пръст, сякаш изнасях лекция.
— Мнозина биха платили прескъпо за нея.
— Я чакай малко, да не възнамеряваш да я продадеш като секс-робиня?
— Може би.
— Но…
Самата идея беше твърде ужасна. Жената беше зомби, което значеше, че не се нуждаеше от храна или сън, или от каквото и да е. Човек би могъл да си я държи в килера и да я вади оттам като играчка. Съвършено послушна робиня.
— Те изпълнителни като нормалните зомбита ли са или душата им дава свободна воля?
— Изглеждат ми съвсем изпълнителни.
— Може би просто ги е страх от теб? — попитах.
Тя се усмихна.
— Може би.
— Не можеш да държиш душата в плен завинаги!
— Не мога ли? — учуди се сеньората.
— Душата трябва да продължи по пътя си!
— Към твоя християнски ад или рай ли?
— Да — кимнах.
— Тези тук са били зли жени, chica. Собствените им семейства са ми ги дали. Платили са ми, за да ги накажа.
— Взела си пари за това тук?!
— Незаконно е да се работи с мъртви тела без разрешението на семейството — обясни сеньората.
Нямах представа дали съзнателно е искала да ме ужаси. Надали. Но това изречение ми стигаше да разбера, че всичко, с което се занимава тя, е напълно законно. Мъртвите нямаха права. Това е и причината, поради която се нуждаехме от закони за защита на зомбитата. Мамка му.
— Никой не заслужава да прекара цяла вечност, заключен в труп — заявих.
— Можем да го правим например с осъдени на смърт, chica. Могат да бъдат накарани да служат на обществото след смъртта си.
Поклатих глава:
— Не, не бива!
— Създадох негниещо зомби, chica! Съживители, както, доколкото знам, се наричате — е, вие търсите тайната от години. Ето я тук и хората ще си платят за нея.