Доминга стрелна Мани с поглед и отново се обърна към мен:
— Доволна?
— Ние с Мани ще се оправим с това, сеньора. А сега — ще ми помогнеш ли?
— Ако помогна на теб, а ти не ми помогнеш с нищо, тогава ще ми дължиш услуга.
Не исках да й дължа нищо.
— Предпочитам просто да разменим сведения.
— И какво би могла да знаеш ти, което ще си струва усилията, похабени от мен в преследване на твоите зомбита убийци?
Замислих се за миг.
— Знам например, че точно в момента се пише законът за зомбитата. Те ще имат права и скоро ще има и закон за тяхната защита… — надявах се да е по-скоро. Нямаше защо да й разправям, че процесът по узаконяването е още в началото си.
— Значи трябва да продам по-бързичко няколко негниещи зомбита, преди това да е станало незаконно!
— Не мисля, че незаконната страна те притеснява особено. Човешката жертва също е незаконна!
Доминга се усмихна криво:
— Вече не правя такива неща, Анита! Отказах се от пътищата на злото.
Не й повярвах, а и тя знаеше, че не съм. Усмивката й се разшири.
— Когато Мануел ме напусна, спрях тези церемонии. След като го нямаше да ме насърчава, аз се превърнах в уважаван бокар.
Лъжеше ме, но не можех да го докажа. И тя го знаеше.
— Дадох ти ценна информация. Сега ще ми помогнеш ли?
Тя кимна щедро.
— Ще потърся сред последователите ми да проверя, дали някой знае за твоите зомбита убийци…
Имах чувството, че Доминга тайно ми се надсмива.
— Мани, ще ни помогне ли тя?
— Ако Сеньората казва, че ще направи нещо, значи ще го направи. В това е добра.
— Ще намеря убиеца ти, ако има нещо общо с вудун — заяви тя.
— Чудесно! — Не й благодарих, защото ми се стори погрешно. Исках да й кажа, че е кучка и да я гръмна между очите, но тогава щеше да се наложи да застрелям и Енцо. А как да обясня това на полицията? Тя не нарушаваше никакви закони. Дявол го взел.
— Съмнявам се, че ако призова доброто в теб, ще те накарам да забравиш за този луд план да използваш новоподобрените си зомбита като роби?
Сеньората се усмихна:
— Chica, chica, ще съм по-богата, отколкото би могла да си представиш! Можеш да откажеш да се присъединиш към мен, но не можеш да ме спреш.
— Не залагай на това — заявих.
— И какво ще направиш — ще идеш в полицията ли? Не нарушавам закона. Единственият начин да бъда спряна е убийството ми! — Тя ме гледаше право в очите, когато го каза.
— Не ме изкушавай!
Мани пристъпи към мен.
— Недей, Анита, не я предизвиквай!
Бях му бясна и на него, така че — да върви по дяволите.
— Ще те спра, сеньора Салвадор. На всяка цена!
— Призоваваш смъртоносна магия срещу мен, Анита, и ти си тази, която ще умре.
Не бих могла да различа смъртоносната магия от фокуса. Свих рамене.
— Мислех си за нещо по-земно, например куршум.
Енцо нахлу при олтара и пристъпи така, че да застане между своята шефка и мен. Доминга го спря.
— Не, Енцо, тази сутрин тя е ядосана и стресната! — все още ми се подиграваше с поглед. — Не знае нищо за по-сериозните магии. Не може да ми навреди, а и дотолкова ме превъзхожда в морала, че няма да ме убие хладнокръвно.
Най-лошото в случая беше, че тя е права. Не можех просто да й вкарам куршум между очите, не и ако не ме заплаши. Погледнах към чакащите зомбита, търпеливи като трупове, но под това им безкрайно търпение долавях страх и надежда, и… Боже, границата между живота и смъртта се стеснява непрекъснато!
— Е, поне положи в гроба първия си експеримент! Доказа, че можеш да вадиш и слагаш душата многократно. Не я карай да гледа!
— Но, Анита, аз вече й намерих купувач!
— О, Исусе, нали нямаш предвид… О, Боже, некрофил16!
— Онези, които обичат смъртта повече, отколкото ние двете с теб бихме могли, ще платят невероятни суми за такава като нея!
Може би все пак трябваше да я гръмна?
— Ти си студенокръвна, аморална кучка!
— А ти, chica, трябва да се научиш да уважаваш по-възрастните!
— Уважението трябва да се печели — заявих.
— Според мен, Анита Блейк, трябва да си спомниш защо хората се боят от мрака. Ще се погрижа съвсем скоро да имаш гост на прозореца. Някоя тъмна нощ, когато спинкаш дълбоко в мекото си, сигурно креватче, нещо зло ще пропълзи в стаята ти. Ще заслужа уважението ти, ако това е начинът, по който трябва да стане!
Би трябвало да се уплаша, но не изпитах страх. Бях ядосана и исках да се прибера у дома.
— Можеш да накараш хората да се боят от теб, сеньора, но не можеш да ги насилиш да те уважават!
— Ще видим, Анита! Обади ми се, след като получиш подаръка ми. Ще е съвсем скоро.
— Ще ми помогнеш ли все пак да открием зомбито убиец?
16
Некрофилията е психическо заболяване, при което болният получава удоволствие от секс с трупове — Бел. пр.