— Не знам — отвърнах.
Той кимна.
— Добре, значи ще се видим довечера.
— Предай на Лусил много поздрави от мен. Тя как се справя с дипломната си работа?
— Почти е приключила. Все ще успее, преди най-малкият да си вземе инженерната диплома.
— Страхотно!
Чаршафът запляска под порива на топлия вятър. Струйка пот потече по челото ми. Безсмислените ми теми бяха на свършване.
— Ще се видим после — казах и тръгнах по склона. Спрях и се обърнах: — Долф?
— Да?
— Досега не бях чувала за точно такова зомби. Може би става от гроба no-скоро като вампирите. Ако онези изтребители и подкреплението се въртят наоколо след здрач, нищо чудно да го спипате как се вдига от гроба и да успеете да го претрепете.
— Колко е вероятно?
— Не особено, но е възможно — уточних.
— Не знам как ще обясня извънредния труд, но ще се справя.
— Ще дойда веднага щом мога.
— Че какво по-важно може да има от това? — изуми се Долф.
Усмихнах се.
— Нищо, което би пожелал да научиш.
— Хайде, опитай!
Поклатих глава. Той кимна.
— Довечера, колкото се може по-рано.
— Колкото се може — съгласих се.
Детектив Пери ме изпрати. Може би от учтивост, може би просто искаше да се махне от corpus delicti17. Не го виня.
— Как е жена ти, детектив?
— Чакаме първото бебе след месец.
Усмихнах му се:
— Не знаех. Моите поздравления!
— Благодаря! — Внезапно лицето му се помрачи и между тъмните му очи се очерта бръчка. — Смяташ ли, че ще открием тази твар, преди да убие отново?
— Надявам се — отвърнах.
— И какъв е шансът?
Какво искаше — успокоение или истината? Истината.
— Нямам ни най-малка представа.
— Надявах се, че няма да го кажеш.
— Аз също, детектив! Аз също!
11
И кое беше по-важно от залавянето на твар, изкормила цяло семейство? Нищо, абсолютно нищо. Но до смрачаване оставаше доста време, а и аз си имах други проблеми. Дали Томи ще се върне при Гейнър да му предаде какво съм казала? Да. А Гейнър ще приеме ли вестта с лека ръка? Вероятно не. Нуждаех се от информация. Трябваше да науча докъде може да стигне той. Репортер… трябваше ми репортер. Ървинг Гризуолд идва на помощ!
Ървинг обитаваше едно от онези пастелни кубчета, които минават за кабинети. Няма покрив, няма врата, но притежава стени. Ървинг е висок само метър и шейсет. Дори и това ми стига, да го заобичам. Не срещам често мъже точно с моя ръст. Рошавата кафява коса обграждаше плешивото петно на темето му като цветни венчелистчета. Носеше бяла риза с навити до лактите ръкави, връзката му беше разхлабена. Лицето му бе обло и розовобузо. Приличаше на плешиво херувимче. С нищо не напомняше на върколак, какъвто всъщност беше. Дори ликантропията не лекува оплешивяването.
Никой в сейнтлуиския „Пост Диспач“ не знаеше, че Ървинг е превръщач. Това е заболяване и дискриминацията спрямо ликантропите е незаконна, но, както и при хората със СПИН, работодателите престъпват закона въпреки това. Е, може би ръководството на вестника щеше да се окаже либерално и с широки разбирания, но аз бях на мнението на Ървинг. Предпазливостта на първо място!
Заварих го на стола зад бюрото му. Аз самата се облегнах на прага на кубчето-кабинет.
— Как върви? — попита приятелят ми.
— За забавен ли се смяташ или просто имаш дразнещ навик? — поинтересувах се.
Той се ухили:
— Просто съм общителен. Питай приятелката ми!
— Обзалагам се!
— Та к’во стаа, Блейк? И, моля те, кажи ми, че каквото и да става, е годно за запис, а не обратното.
— Как ти се струва идеята да напишеш статия за готвещия се нов закон за зомбитата?
— Ми може — отвърна той. Присви подозрително очи. — Какво ще искаш в замяна?
— Тази част не става за запис, Ървинг, поне засега.
— Естествено! — той ми се намръщи. — Продължавай!
— Трябва ми цялата информация за Харолд Гейнър, с която разполагате.
— Това име не ми говори нищо — призна той. Трябва ли?
Веселостта бе изчезнала от погледа му и сега ме гледаше сериозно. Съсредоточаваше се напълно, когато надушеше някоя статия.
— Не е задължително — отвърнах аз. Предпазливост! — Можеш ли да се сдобиеш с информацията?
— В замяна на статия за зомбитата?
— Ще те разходя из всички заводи, които използват зомбита. Можеш да водиш фотограф и да щракаш труповете!
Очите му светнаха.
— Серия статии с много ужасяващи снимки. На централното място — ти. Красавицата и Звяра. Издателят ми вероятно ще се хване.
— И аз така си помислих, но не съм сигурна за централното място…
— Хей, шефът ти ще го хареса! Публичността значи и повече работа…
17
Съвкупност от признаците, които характеризират едно престъпление; буквално — местопрестъпление (лат.) — Бел. пр.