— Не — каза Джон. — Тези дрехи не са ми познати. Може и да са негови, нямам представа. Ние с Питър… не се бяхме виждали от две години.
Трепнах при вината в гласа му.
— Добре, да продължим с по-дребните вещи — каза Мариан и се усмихна. Сладко и весело, упражняваше добрите си маниери. Толкова рядко й се удаваше да ги упражни!
Отвори една далече по-малка торба и изсипа внимателно съдържанието на лъскавия метален плот. Гребен, четвъртак, две пенита, остатък от билет за кино и вуду-талисман. Гри-гри.
Беше изтъкано от черна и червена нишки с вплетен помежду им човешки зъб. По ръбовете му висяха още кости.
— Това кокалчета от човешки пръсти ли са? — попитах.
— Да — отвърна Джон с много спокоен глас. Стоеше вкочанен и изглеждаше малко странно, сякаш го бе заляла нова вълна от ужас.
Гри-грито беше зловещо творение, но не разбирах силата на реакцията му спрямо него.
Наведох се и побутнах талисмана с пръст. В средата имаше и парче изсъхнала кожа. Освен това не ставаше дума за черен конец, а за черна коса.
— Човешки зъби, коса, кости и кожа — казах тихо.
— Да — отвърна Джон.
— Ти си по-просветен във вудуто от мен — казах. Какво значи всичко това?
— Някой е умрял заради този талисман.
— Сигурен ли си?
Той ме стрелна с истинско презрение:
— Не смяташ ли, че ако имаше шанс да е станало по друг начин, нямаше да споделя? Да не мислиш, че ми е приятно да науча, че брат ми е участвал в човешко жертвоприношение?
— Задължително ли е Питър да е бил там? Не може ли просто да го е купил по-късно?
— НЕ! — почти изкрещя Джон. Обърна ни гръб и отиде до стената. Дишането му бе шумно и накъсано.
Дадох му известно време да се вземе в ръце, след това зададох въпроса, който се налагаше да задам:
— За какво служи това гри-гри?
Той се обърна, достатъчно спокоен да се изправи срещу нас. Издаваше го само напрежението около очите.
— Дава на сравнително слаб некромант възможност да вдига по-стари мъртъвци, като взема назаем сила от някой по-силен.
— Как така назаем?
Джон сви рамене:
— В талисмана се крие част от силата на най-могъщия сред нас. Питър е платил прескъпо за него, тъй че да може да вдига повече и по-стари трупове. Питър, Боже, как си могъл?
— Колко могъщ трябва да си, за да можеш да споделяш силата си по такъв начин?
— Много могъщ — уточни Джон.
— Има ли начин това чудо да се проследи до човека, който го е създал?
— Не ме разбра, Анита! То Е част от нечия сила. То е същността на душата на създателя си. Човек трябва да е в голяма нужда или много алчен, за да го направи. Питър никога не би могъл да си го позволи. Никога.
— Може ли да се проследи?
— Да, просто влизаш в едно помещение с човека, който наистина го притежава. Това чудо ще запълзи право към него. Нали е липсващото парченце от душата му!
— Може ли да мине за доказателство в съда?
— Ако накараш заседателите да разберат принципа, предполагам да… — Бърк пристъпи към мен. — Знаеш ли кой го е направил?
— Може би.
— Кой — кажи ми, кой?
— Ще направя нещо по-добро от това. Ще уредя да дойдеш на претърсването на къщата й.
Мрачна усмивка раздвижи устните му.
— Започвам много да те харесвам, Анита Блейк!
— Комплиментите по-късно.
— Какво значи това? — попита Мариан. Беше преобърнала талисмана. Сред косата и костите блестеше по-малък амулет, досущ като парче от орнаментирана гривна. Беше във формата на музикален знак — бемол.
Какво точно бе казал Евънс, когато докосна парченцата от надгробния камък? Те прерязали гърлото й, тя имала гривна с музикални знаци и малки сърчица по нея. Вгледах се в талисмана и усетих как светът се раздвижва. Всичко си дойде на мястото с едно плавно движение. Доминга Салвадор не беше вдигнала зомбито убиец. Тя беше помогнала на Питър Бърк да го събуди. Трябваше обаче да се уверя. Разполагахме само с няколко часа, преди да се върна пред вратата на Доминга в опит да докажа твърдението си.
— Случайно по същото време като Питър Бърк тук да се е появявала и една жена?
— Сигурна съм, че е имало няколко — отвърна Мариан с усмивка.
— Жени с прерязани гърла? — уточних.
Докторката ме стрелна с изпитателен поглед.
— Ще проверя в компютъра.
— Можем ли да вземем талисмана с нас?
— Защо?
— Защото, ако съм права, тя има гривна с накачени по нея лък, стрели и малки сърчица, а това е парче от гривната — вдигнах златния амулет към светлината. Той заблестя весело, сякаш не знаеше, че собственичката му е мъртва.
30
След смъртта сивотата настъпва преди всички други цветове. О, изгубилото много кръв тяло може да изглежда бяло или синкаво. Но щом веднъж започне да се разлага — не да гние, още не — то добива сив цвят.