УСМИВКА В ПОЛУНОЩ
Сборник фентъзи разкази от цикъла „Кръчма „Зелената котка“
Българска, първо издание
ISBN 978-954-8628-79-2
©, Сибин МАЙНАЛОВСКИ – автор, 2013 г.
©, Петър СТАНИМИРОВ (http://www.peterstan.com) – корица, 2013
©, Бранимир СЪБЕВ (http://chetene.blogspot.com) – предговор, 2013
За връзка с автора:
0895 895-863, merlin74@gmail.com
Ако книгата Ви е допаднала, може да изразите признателността си към автора с произволна сума по Ваше усмотрение по следните банкови сметки:
Банка: Сосиете Женерал Експресбанк
IBAN: BG36TTBB94001526251185
BIC: TTBBBG22
Клиент: Сибин Симеонов Майналовски
Банка: Първа инвестиционна банка (Fibank)
IBAN: BG21FINV91501016959776
BIC: FINVBGSF
Клиент: Сибин Симеонов Майналовски
БЛАГОДАРЯ!!!
Съдържание
Предговор
Усмивка в полунощ
Горчивият вкус на миналото
Джонатан и звездите
Критична маса
Замръзналите реки на Амарантия
Помня
Неверие
Любовта е мъртва
Да сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв
Нарисувай ми убийство
Да си мерим... четките
Пътят към Ада
Момичето с очи от слънце
Прощаване с магьосника
Монолог на една вълшебница
Тази нощ ще танцувам сам
Били Зеленчука
Били – миротворецът
Още едно коняче?
Клубът на Отчаяните Съпрузи
Хан Крум и вещицата
Спасете бирата!
Смъртта в метрото
Понякога се връщам в душата ти
Тринадесетата глава
Купе №7
Затворникът
Коледни сълзи
Конвентът
666 чàса
Бира, магии и пържена цаца
Градинарят
Стоте живота на Бренда Макалистър
Принцът, просякът и уличницата
Пещерата на Прокудените
Реквием за две ръце
Лека нощ
Ловецът на спомени
Крадецът на сънища
Последното БГ-фентъзи
Целувките на нощта
Вината на магьосника
Нощта на истината
Магьоснически астигматизъм
Вместо послеслов
Бележки
За изданието
Предговор
Следя развитието на Сибин като писател още от началото на хилядолетието. Той беше един от първите родни автори, които пускаха творбите си безплатно в интернет. Още тогава разказите му силно ме впечатлиха – с грабващия си наратив, с резкия, безкомпромисен изказ, с бляскавите, хладни като перфектно наточени остриета метафори и сравнения. За Майналовски важи в пълна сила правилото на Хемингуей: „Как пиша ли? Слагам лист в пишещата машина и просто оставям сърцето ми да кърви“. Без съмнение разказите му са силно изстрадани и всеки от тях носи могъщ емоционален заряд. Затова изключително се зарадвах, когато тази година, след 14 години писане най-накрая Сибин се сдоби с първата си книга – сборникът хорър-разкази „Сянката“, който ви препоръчвам най-горещо.
В момента държите в ръцете си втората книга на писателя – колекцията чудесни фентъзи разкази „Усмивка в полунощ“. В нея на практика са събрани всички творби от култовия цикъл за кръчма „Зелената Котка”. Има както стари, така и чисто нови и непубликувани никъде, дори в нета, разкази. Освен чудесно фентъзи тук ще откриете, разбира се, и щипка качествен хорър, и много развеселяващ хумор... и, разбира се – тъга. Всичкото, естествено, написано, събрано и поднесено по най-добрия възможен начин, като огромно блюдо, отрупано с ястия от всякакъв вид, цвят и вкус.
И, ако се чудите как така жанрове като ужасът и фентъзито могат да бъдат създавани от един и същи писател – не се чудете. Абсолютният император на хоръра, Хауърд Филипс Лъвкрафт е писал и фентъзи, бащата на Конан Робърт Хауърд – изтръпващ хорър. Ужасът и фентъзито са двама братя, които вървят заедно ръка за ръка. Просто единият е малко по-грозен.
Елате, хванете за ръка хоръра и фентъзито. Те ще ви поведат из приказни, непознати земи – магични и страховити, омайни и ужасяващи, радващи и натъжаващи... Но без съмнение до една интересни.
Елате. Виждате ли как вече и двамата братя ви даряват с усмивка?
Усмивка в полунощ...
Бранимир СЪБЕВ
Усмивка в полунощ
Разказът е награден и включен в сборника
с произведения от конкурса „Златен Кан 2012“ – "Изборът"
До полунощ оставаха броени часове. Въпреки че имах достатъчно време, предпочетох да тръгна по-рано от вкъщи: нямах работа у дома, а и видът на празната къща ме потискаше. Излязох на улицата и бавно закрачих по добре познатия ми път.
Навън валеше красив пухкав сняг, който вече беше успял да покрие с няколкосантиметрова пелерина всичко наоколо. Малкото минувачи по улиците ме поглеждаха доста озадачено, а някои и подозрително – самотен мъж с гарвановочерна коса и не по-светъл от нея плащ, който замислен и отнесен върви през странно контрастиращото с белотата си снежно вълшебство... Мда, гледката отстрани вероятно беше необичайна, но на мен не ми пукаше кой знае колко. Така или иначе всичките зяпачи след минута-две нямаше да си спомнят нищо за мен – бях се погрижил за това.