Выбрать главу

Но аз май се отплеснах.

Да, точно така – Мики Гроулш. Та влетя той в „Зелената котка“ като гоблин на амфетамини и зарева нещо за някакви си черни дупки. Отначало почнахме да си чешем езиците за негова сметка, питайки го дали случайно не е ходил до бардака на Мадам Фани, та да е видял някоя от нейните девойки по без нищо, дали всъщност не е станал свидетел на ходенето до тоалетна на Барни Златния Зъб и други такива наши си майтапи. Но като видяхме, че кметът остава сериозен и изплашен, без дори намек от поне лека усмивчица (а нямаше човек, който да оценява повече добрите майтапи от майора!), спряхме с лакърдиите и се опитахме да разберем какво точно е станало.

Оказа се, че сме предположили правилно – почитаемият кмет обикалял спокойно из горичката край Горно Динозаврово, когато изведнъж се озовал лице в... м-м-м... лице, да кажем... с твърде бременна и усърдно раждаща драконица. Оправдавайки доброто си име, майорът тутакси се заел да помогне с нещо на страдащата живинка. Всичко минало както трябва и тъкмо поднасял бебето към майка му, за да прогори със струйка огън от ноздрата си пъпната връв на мъничето, когато видял как из горичката преспокойно се носи черна дупка. Отначало била с размерите на зяпналата му от изумление уста, но постепенно наедрявала и краищата ѝ, напомнящи пипала на медуза, се протягали все по-надалеч и по-надалеч. Мики тръснал бебето на не по-малко ошашавената драконица и хукнал, доколкото му позволявали килограмите, сред странното образувание. Когато стигнал до брега на Потока на Въздишките, станал свидетел на безумна сбирка на класа на черните дупки, випуск 2013 година. Били толкова много, че дори математик като него, който на един дъх пресмятал броя на драконите в собственото си село, не можал да добие представа за дори приблизителна бройка. Тъй като в съзнанието му се прокраднал споменът от часовете по нематериална физика относно вродената нестабилност на черните дупки и опасността, която представляват, той преценил, че най-разумното нещо, което може да направи, е да си плюе на петите и да търти с все сила към „Зелената котка“, пък там все щял да се намери някой, който да прецени как да решат проблема.

От съседната маса се дочу мощно оригване, от което веднага разбрахме, че Джонатан е заинтригуван и е започнал да мисли върху казуса. Докато преместим погледите си от кмета Гроулш към него, Деветте Пръста вече бе успял да допие последната глътка, да кресне на Рей Макгавърн да му донесе още една пинта ейл, за да си прочистел мозъка и да задъвче замислено остатъците от ноктите си на лявата ръка. След като гаврътна халбата на един дъх, за няколко секунди се взря в пръстите на дясната си ръка, но реши, че трябва да си ги остави за вечеря, скочи чевръсто, без дори да залитне под влиянието на изпитите литри, и викна:

– Някой да знае къде е Арлийн?

Няколко ръце се вдигнаха колебливо.

– Хайде де! – подкани ги Джонатан и припна напред, без да си позволи устремът му да бъде спрян от нещо толкова тривиално като плащане на сметка например. Подхвърлих един дублон към Рей – трябваше да стигне – и хукнах след тълпата, умирайки от любопитство какво този път е родил мозъкът на Деветте Пръста.

Арлийн – златокосата дриада, обект на хиляди свалки от страна на жив и нежив народ от двете страни на Границата – бе открита за норматив. Някой се сети, че преди няма и час я бе видял на градската чешма, където решела косата си, циврела и изпускала въздишки, способни да засрамят всяка уважаваща себе си парна баня. Наистина, когато пристигнахме на бегом, още бе там. Беше добавила към репертоара си и измъчен поглед в стил „Арктурианско мегамагаре страда от депресия“.

– Веднага отивай при Майлс – без да губи време с приветствия, я емна Джонатан. – Кажи му, че съжаляваш, че си се държала като огре, страдащо от деменция, че искаш да си с него и повече няма да си вееш... косата... наляво-надясно. Разбра ли ме?

Дриадата изхлипа нещо. Деветте пръста не остана доволен.

– И повече да не съм чул, че сте пили ликьор с оная пача, дето ти се пише приятелка! Заради едното клюкарстване ще унищожите цялата Половинчата Земя... патки с патки такива!