Никой не можеше да пренебрегне забележката на Рей Макгавърн, така че набързо бяхме настанени на огромна дървена маса и пред нас бяха поставени внушителни халби с бира. Явно едно от правилата на подобна надпревара беше да се наквасиш здраво, преди да покажеш на какво си способен. Нямах нищо против, щом напитките бяха безплатни.
– За ваше здраве! – надигнах кехлибарената напитка, примляснах доволно и изтрих устни. Съперничката ми в турнира стори същото. Честно казано, дори малко ме учуди изписаното на лицето ѝ удоволствие. Духът на алкохола явно я посещаваше често...
Тълпата ни беше заобиколила и заплашваше да ни остави без въздух. Повечето от присъстващите не ги познавах, даже ги виждах за пръв път. Като че започна да ме обзема сценична треска. Пък и този дъртак до Гери Роксмит ме изнервяше допълнително. Мистерията около него ме измъчваше: кой беше той, защо беше с нея, може би любовник или баща, дядо...?
– Мисля, че е време да започваме – казах и опонентката ми кимна в съгласие. Масата беше заменена от два статива, оборудвани с всички необходими за надпреварата пособия – платна, четки, въглени, бои, лакове и прочие глезотийки. В „Зелената котка“ нищо не се оставяше на случайността. Няма нужда да ви обяснявам, че музата на един творец е истерично създание, което изпада в депресия и при най-малкия намек за провал.
Рей Макгавърн, влязъл в ролята на водещ, съобщаваше началото на турнира, видните гости и наградата за спечелилия. Не пропусна да обяви залозите, които не бяха никак малко. Очите ми се разшириха от общата сума, но преглътнах и се опитах да се съсредоточа върху предстоящото рисуване.
– ...и както всички са добре запознати, за един турнир трябват както участници, така и съдии. Поканили сме две видни личности, които едва ли има човек, който да не е чувал за тях. Естети на свободна практика, чиито мнения са високо ценени и уважавани от хора и богове...
Следващите думи на Макгавърн ме хвърлиха в мрачно опиянение, но не от изпитата бира, а от имената, които чух. Очаквах оценителите да са някои от редовните посетители на кръчмата „Зелената котка” като Били Зеленчука или Джонатан Деветте Пръста. Тайно се надявах, че Тъмния Маг Тери Сторн ни е напуснал, за да облече официална тога, но не! Уви! Гръм и мълнии!!! Гласът на Рей ме запрати в тъмните дебри на отчаянието.
– Моля посрещнете отец Вестий Четириструнник и детектив Джейк Тъндърбърд!
Тълпата аплодира новопристигналите, някои се ръкуваха с тях, други ги тупаха по раменете и гърбовете, трети изразяваха възхищението си от персоните.
Отчаянието явно се изписа на лицето ми, защото Вестий се доближи до мен и ми прошепна в ухото:
– Пак се срещаме, Питър. Само че този път аз ще се смея последен.
Почти същата реплика чух и от другия съдия, който също бях срещал в миналото.
Но нека ви разкрия малко повече за почетните гости на кръчмата „Зелената котка“, които бяха поканени да решат турнира на четките, в който щяхме да се съревноваваме аз и небезизвестната Гери Роксмит. Отец Вестий Четириструнник живееше в малък храм над Клисурата на слепите. Беше нисък и дебел, приличаше на каца и пиеше повече вино от мухоморка-алкохолик (а както всеки един нормален човек знае, мухоморката-алкохолик порка доста...). Някога бях нает от него, за да му нарисувам портрет, който да го увековечи за идните поколения, но едва ли имаше майстор на този свят, който да „разкраси“ подобна персона дори до приемливо равнище. Не стига, че не получих хонорара си, но бях прогонен, прокълнат и замерен с развален домат от самия Четириструнник.
Детектив Джейк Тъндърбърд пък познавах от един курс на АА (Анонимните Алхимици). Проблемите му с магията го бяха довели до просешка тояга и въпреки че се опитах да му помогна с каквото можех, накрая получих ритник в задника и огромна сметка в една кръчма в Гората на мълниите. Както се казваше в една поговорка: никое добро дело не остава ненаказано на този свят.
Преглътнах отново жлъчката в устата си, защото колкото и да бях убеден, че съм по-добре подготвен за турнира от съперничката си, тя вече имаше сериозна преднина. Не можех да очаквам никаква помощ от съдиите.
Рей Макгавърн извади от задния джоб на панталоните си мръснокафяв плик. Отвори го и прочете на висок глас темата за рисуване, написана с разкривен почерк от вътрешната му страна:
ТРОЛСКА СВАТБА
Гери Роксмит се хвана за четката с такъв ентусиазъм, че направо съжалих всеки мъж, на който му предстоеше да попадне в лапите ѝ. Това не беше жена, това беше сукуба в дрехи от мамутска кожа. Изгоних мрачните мисли от ума си и на свой ред се заех със задачата. Бях решил да дам всичко от себе си. Хората, които ме познават добре, знаят, че никога не се отказвам, дори и да знам, че всичките ми усилия са безнадеждни.