Аз обаче го познавах по-отдавна. Всъщност, имах удоволствието да присъствам на първото му появяване в „Зелената котка“. Да, точно така – тогава, когато Били се сби с пияния балрог. Сигурен съм, че си слушал поне хиляда версии на тази история, но ако държиш да я научиш от възможно най-достоверния източник, смея да те уверя, че си попаднал на точния човек. Можеш да си сигурен, че няма да украся или преувелича абсолютно нищо – дон Мигел Хесус ди Мария Арагон е известен с правдивите си разкази. Само ще те помоля от време на време, когато видиш, че халбата ми е празна, да викаш на Рей Макгавърн да донесе още една. Гърлото ми пресъхва бързо, когато разказвам. Не се притеснявай, няма да искам от теб да ме черпиш – просто се увличам прекалено в разказа и забравям да внимавам кога старият Рей е наблизо, за да си заръчам.
Та да не се отплесвам повече. С две думи, Били Зеленчука тогава изглеждаше като най-обикновено русоляво хлапе, току-що получило своя Пръстен на пълнолетието и твърдо решено веднага, ама на секундата, да се хвърли през глава в приключения, битки с дракони и други подобни неща, които най-вероятно никога нямаше да се случат.
Защо Били Зеленчука ли? Всъщност, забавна история – благодаря, че ме подсети. Разказа я още тогава, на първата вечер, когато с изплезен от вълнение език се довлече в „Зелената котка“, тръсна се на първия попаднал му свободен стол и закърка така юнашки, че дори Барни Смукача го загледа с уважение. Когато, воден от любопитството, се присламчих към него, той веднага се представи като Били Зеленчука. Прякорът му, отговори той на незададения ми въпрос, идвал от един не твърде благоприличен период от живота му, в резултат на който прекарал цели две седмици под формата на морков... озеленчукоподобен, така да се каже. Не уточни защо, само подметна нещо мъгляво за внучки на магьосници, Белгарион от Рива и кофти късмет. Не го разпитвах повече. Сигурен бях, че ако се позавърти още малко покрай „Зелената котка“, рано или късно сам ще си каже всичко.
– А лично Вие от колко време знаете за съществуването на „Котката“, сеньор? – полюбопитства той, когато вече бяхме минали през първоначалните стадии на запознанството и се прехвърлихме на най-любимата част на всеки един от постоянните посетители – къркането.
– Сигурно от десетина години... но, предполагам, осъзнаваш, че тук времето не означава кой знае какво. Случва се със седмици да не излизаш от кръчмата, а навън са минали едва минута-две. Друг път влезеш за едно бързо, а когато се прибереш, жена ти те посреща с тигана, крещейки „Къде, по дяволите, се губиш цели пет дена???“.
– Пфу, жени! – сбърчи нос презрително Били. – На кого са му притрябвали... Само харчове и ядове, мен ако питате, сеньор.
Мина ми през акъла да го бъзикна за внучки и зеленчуци, но се отказах. Нямаше нужда да му взимам страха още на първата вечер. Щеше да се научи как закачките в „Зелената котка“ могат да станат доста хапливи... но имаше време за всичко.
– С риск да бъда груб и нетактичен, но все пак – с какво се занимаваш, Били? – попитах го вместо това.
– С нищо, друже – ухили се той. – Волна птичка съм.
– Тия ги разправяй на третото ухо на краля на джуджетата – изхъмках аз подозрително. – Тук си вече няма и час, а вече успя да направиш такава сметка, каквато и Джаред, Междугалактическия скитник не може да изплюска... не че някога е плащал, гадината му с гадина, ама както и да е...
– Хванахте ме, сеньор! – засмя се Били и вдигна наздравица. – Аз съм незаконният син на император Шон Пети и сега пропивам наследството, оставено от покойния ми баща, да се смили Один над праха му.
– Първо на първо, със Шон пихме онази вечер и беше жив и здрав като права лопата, ако не се брои махмурлукът, който сигурно го е треснал на сутринта. Второ, Шон има 12 незаконни деца и всички са момичета – казвам ти го със сигурност, като човек, който е присъствал на зачеването на повечето. Трето, зарежи увъртанията и кажи с какво, в името на Мрака, се занимаваш?
– Умен си, друже – надигна чашата си Били в знак на уважение. – Така да бъде, майната му на увъртането. Прясно завършил магьосник съм и обикалям насам-натам в търсене на ... практика, ако искаш. Моткам се между световете и поемам дребни задачки, с които баш майсторите в занаята не щат да си цапат ръцете. Ето, миналата седмица например ходих до едно място, чието име ще премълча, за да издиря забегналия любовник на една малолетна принцеса и да му направя заклинание за полова немощ. Баща ѝ беше повече от щедър, ако ме разбираш правилно, така че се постарах – можеш да бъдеш сигурен, че и дракон да му го тегли, пак няма да може да го вдигне, да ме прощаваш за откровението.