– Искаш да кажеш, че това, което мислех за пълна измишльотина, всъщност е истина?
– Ха-ха, със сигурност, приятелю! Мамка му, защо не дойде миналата година? Тогава всички идиоти бяха тук – даже и Джонатан Деветте Пръста, който по принцип ни избягва по непонятни причини...
– А защо ги няма тази година?
– Ми Тери замина на Старозагорските бани – там по принцип се събират така любимите ти дяволи, таласъми, огрета и прочие нечиста сила. Нашето момче бе бая налютено, понеже някой от тях го бил нарекъл „евтин фокусник“, затова реши да се разходи до там и да си поговори с него. Даже съжалявам, че в момента не съм там, понеже веднъж да видиш батко си Тери в акция, повече на цирк няма да стъпиш – толкова е забавно. Били Зеленчука бил на почивка във Велико Търново (превод: забърсва някоя първокурсничка, омайва ѝ главата с простотии, след което ѝ изтрива паметта и се впуска в следващата авантюра). Другите, честно казано, не ги знам къде са...
– А „Зелената котка“ не се ли появява тук от време на време?
– О, не, друже – нямам представа защо, обаче „Котката“ се варди от Балчик и Старозагорските бани като дърт развратник от заклинание за полова немощ.
– Здраве да е... – почесах се по темето аз.
– Хайде да се поразходим малко, че да те представя на нашите хора – щракна с пръсти Марин и стана от леглото.
Без никакво колебание го последвах – така или иначе сънят ми се бе изпарил, умората също... а като прибавим и факта, че щях да се срещна с прелестната сукуба... хм, исках да кажа – с останалите магьосници и прочие свръхестествени създания... така де, разбрахте за какво става дума.
– Къде искаш да отидем първо? – попита ме Марин, докато заключвах вратата на стаята (да ме пита някой защо ли, след като очевидно хотелът бъкаше от минаващи през стени и отключващи с едно докосване врати хора...). – Ако ти се разкарва до вълнолома, може да успеем да сварим серийните убийци, които се събират само когато Конвентът съвпадне с петък, 13-и. Нещо като традиция им е – всичките са едни фаталисти, та ум да ти зайде...
– Че те пък какво търсят тук? Конвентът не е ли само за вълшебници?
– Първо на първо, да те светна, че ако наречеш някого „вълшебник“, автоматически го принизяваш до новобранец и/или младок, така че много внимавай къде използваш тоя епитет. Предпочитаме „маг“, „магьосник“ или „човек на магията“. Второ, според теб как серийните убийци се измъкват постоянно от закона? Естествено, че им е необходима лека свръхестествена помощ. Съответно с колкото повече сила разполагат, толкова повече трупове им тежат на съвестта. Тук гледаме да не приютяваме ония самодейци, дето са претрепали по някоя-друга бабичка или изкормват малки деца и след това се гордеят с това. От мен да знаеш, това са абсолютни аматьори. Има едно приятелче от Асеновград – бат’ Милко – дето се е специализирало в издирването и... да кажем, обезвреждането... на идиоти като тях. Виж, народът, дето се е събрал сега на вълнолома... това са гении, Сашо. Хора, които успяват да разчетат без грешка аурата на всеки, да определят с точност до секундата кога да отнемат този или онзи живот, без това да повлияе на развоя на бъдещето... хм, всъщност няма нужда точно на теб да обяснявам какво е ентропия и причинно-следствени връзки, разбира се.
– Добре де, дай да слезем до морето и да ги видим – след толкова хвалебствия чак ми стана интересно – ухилих се аз.
След около десетина минути успяхме да стигнем до вълнолома, без да се изпопребием по стръмните стъпала от хотела до морския бряг. На няколко пъти ми се струваше, че сме на косъм от това да се загубим, но Марин, който очевидно познаваше всяко камъче и тревичка наоколо, уверено ме водеше надолу. Когато най-сетне стълбите свършиха и закрачихме по крайбрежната алея, без особен труд успяхме да съзрем групичката тъмни силуети, насядали по бетонните „таралежи“ на буната. Чак сега ми направи впечатление колко мъртво и пустинно бе каменистото подобие на плаж наоколо. Нямаше ги глъчката, светлините, пиянските подвиквания оттук-оттам, дрънченето на чаши и миризмата на кебапчета и пържена цаца, с които обикновено бе пропит всеки квадратен сантиметър от българското Черноморие.
– Обикновена психоманипулация, Сашо – подсмихна се Марин, когато забеляза как се ослушвам и душа като прегладняла котка. – Учи се в първи курс на университета: наелектризираш психологическата атмосфера с мисли за смърт, болести и разруха, народът се депресира и си стои по хотелите... или изобщо не припарва до Балчик. Така всички са щастливи – те, защото не виждат онова, на което мозъците им не биха повярвали, и ние, защото няма кой да ни се пречка из краката и да се дере под звуците на мазна чалга.