Когато се убеди, че докторите не могат да ѝ помогнат, Силвия се порови малко из Интернет и откри една скромна и непретенциозна обява, забутана в дъното на лъскав уеб-сайт на брачни консултанти. „Имате сърдечни проблеми, които сякаш са дошли като гръм от ясно небе?“, гласеше черно-бялото банерче. „Елате на нашите сбирки и получете помощ от сродни души!“. Докато си записваше адреса, в главата ѝ се въртяха невесели мисли за удавници, сламки и зелени очи.
Мястото, където се провеждаха въпросните сбирки, се оказа по-забутано и от обявата, въпреки че кварталът далеч не бе толкова лъскав, колкото бе сайтът за брачни консултации. Силвия търпеливо изтърпя досадните баналности от рода на „Помогни си сам, за да ти помогне и господ“ и когато жените се разпръснаха из стаята, събирайки се на малки групички, тя си избра едно мрачно девойче на около 18 години с тъмни кръгове под очите и завърза разговор:
– Не беше от кой знае каква полза, нали?
– Не, разбира се, но в края на краищата аз (а, предполагам, и останалите) идвам тук, за да забравя поне за час-два за проблемите си – отвърна момичето, нервно отгризвайки парче от ноктите си. Силвия забеляза, че бяха изгризани до кръв.
– Любовни мъки, а? – подхвърли тя невинно.
– Нямаш си и най-малка представа. А при теб? Какво те яде?
– Зелени очи – изтърси Силвия, преди да успее да се овладее.
Момичето пребледня.
– Да позная ли? Купон, свалка, завършила с разговор навън… нищо сериозно от твоя страна? – трескаво заразпитва тя. Силвия кимна, усещайки как стомахът ѝ, незнайно защо, се завързва на възел. Чак сега си даде сметка, че събеседничката ѝ не е чак толкова млада, колкото ѝ се бе сторила на пръв поглед.
– Името му е Тери Сторн – заразказва девойчето, търсейки неуспешно къде по ноктите ѝ има оцелял материал за гризане. – Запознах се с него в кръчма „Зелената котка“… вероятно не си чувала за това място; повярвай ми, и аз бих дала мило и драго да не знам, но вече е късно. Едни приятели ме заведоха там… казаха ми, че това е кръчма, която съществува едновременно във всеки град, във всяко време, във всяка вселена. Спомням си, че тогава си помислих, че тревата им е дошла в повече… плюс това всички говореха за магии, за тролове, за вещици и други такива – надрусана работа, какво да ти кажа. Само че…
Само че когато влязох в кръчмата, не мислех вече така. Там наистина имаше всичко – и елфи, и джуджета, и вампири… Зелената котка също бе истинска, а не измислица на кръчмаря: спомням си как се редувахме да я милваме. Истински беше и онзи, с когото ме запознаха тогава – висок, с един-два бели косъма на главата, въпреки че казваха, че е на седем хиляди години…
Силвия изтръпна.
– Тъмен Маг, един от последните в занаята – така ми го представиха. Много по-късно разбрах, че е и един от последните в друго… Естествено, на пияна глава започнах да го свалям; за съжаление компанията ми бе твърде сръбнала, за да ме предупреди да не правя това. Всичко завърши, както най-вероятно е завършило и при теб: излязох навън, за да поизтрезнея на есенния вятър, той ме последва, попита ме дали съм била искрена и дали искам да имам нещо общо с него… Аз, естествено, се изсмях и му казах да се разкара. Откъде да знам, че съм попаднала на може би единствения останал човек, който приема романтиката сериозно?
На другата сутрин вече бях успяла да изтрезнея и да забравя всичко. По-късно обаче връзките ми започнаха да се разпадат – една след друга, по различни поводи, но с един и същ край: опитвам се да поправя нещата между нас, но вместо това пред погледа ми изникват две зелени очи.
Моите приятели ми казаха, че според техни познати това, което Тъмният Маг ми е сторил, се нарича „666-часовото проклятие“. 666 часа. Това са 27 дена и 18 часа, през които трябва да успееш да откриеш магьосника, който те е прокълнал, и да се опиташ да спечелиш сърцето му. В противен случай си обречена на самота до края на живота си.
Аз опитах. Господи, колко пъти опитвах! Но така и не успях да намеря „Зелената котка“, за да се върна в нея и да поискам прошка от магьосника…
– Къде мога да я открия? – изхриптя Силвия. Гърлото ѝ бе свито на кълбо, а сърцето ѝ биеше така, сякаш всеки момент ще изскочи от гърдите ѝ и ще заподскача по улиците в последен отчаян опит да намери тайнствената кръчма…