– Това са пълни простотии! – избухна Бренда. – Та аз почти не помня тези хора... откъде накъде те ще ме помнят? И което е по-интересно: откъде ти знаеш за тях, че и за мен, толкова подробности?
Непознатият се поколеба, след което прекара ръка по лицето си. Всичките му черти се размиха за миг, след което започнаха с леки и плавни движения да се прегрупират, сякаш под кожата му се намираха няколко взвода мравки, изведнъж решили да сменят местата си за разнообразие. Когато вълнението затихна, пред нея стоеше съвсем друг човек.
– Джаред? – попита невярващо тя, докато една част от съзнанието ѝ се чудеше колко точно ще ѝ струва престоят в психиатрията, а друга я ръчкаше и повтаряше с дебилно въодушевление: „Аз казах ли ти, че тази коса и халката ми напомнят за някого? Казах ли ти, че... казах ли ти...“.
– Да, Бренда, аз съм... Ще трябва да ме извиниш, че не съм ти споменавал, че съм магьосник, но... сложи си ръка на сърцето и признай: щеше ли да ми повярваш, дори да го бях направил?
Тя с неохота се съгласи, че е прав.
– Знам, че за теб съм просто поредното име в тефтерчето със завоеванията – продължи той – но ти за мен бе нещо съвсем различно. Аз те обичах... обичам те и сега, но това не е най-важното. Да се върнем на твоите кандидат-убийци. Наскоро забелязах, че поради някаква странна аномалия в структурата си ентропията направо е полудяла. Разрових се малко насам-натам и открих интересно нещо. Обикновено времепространствените връзки стоят като закотвени в тялото на вселената и дори магията не може да ги помръдне от мястото им. Именно затова да знаеш, че ако някой ти каже, че може да промени хода на историята, да направи от водата уиски или да накара някой да се влюби в теб, може с чисто сърце да му се изсмееш. Тъй като ентропията обаче ежесекундно е подлагана на хаотичен натиск от всички страни, корените ѝ са започнали лека-полека да се изместват. Не да се изтръгват от мирозданието, не – както казах, това е невъзможно – но просто да се приплъзват надолу и надолу по течението, като солиден бент, подкопаван в продължения на години от напора на течащата вода. Ние не усещаме тези изменения – те са прекалено малки за нас, а и дребните катаклизми като непрекъснати валежи в продължение на цялото лято, разделите между хора, прекарали заедно години или авариите в атомни електроцентрали по принцип оправдаваме с лош късмет, съвпадения или нещо от този род. За ентропията обаче дори приплъзване с частица от милиметъра е повод за паника. Ето защо от известно време насам тя е решила да вземе нещата в свои ръце и да се... самопоправи, ако искаш. Ако следиш новините по телевизията, сигурно ти е направило впечатление – еди-кой си диктатор обявил оттеглянето си, в еди-коя си държава финансовият министър получил инфаркт часове преди да обяви вдигането на данъците, еди-коя си компания смъкнала цените на продукцията си, тъй като се опасявала от антимонополни бунтове... Това са все примери как ентропията ремонтира тихомълком местата, където в тялото ѝ могат да се появят пукнатини. Тъжно ми е да ти го кажа, но ти, мила моя Бренда, си една от тези пукнатини. Неразумните решения, които взимаше едно след друго в продължение на целия си живот, са причината сега да си мишена на една сюрия загубили разума си мъже, които дават мило и драго да те видят във вид на тленни останки, мирно положени шест фута под земята.
– Ти си луд...
– Де да бях, скъпа... Ако искаш, ще те оставя да бъдеш на разположение на Жан-Пиер тази нощ и утре пак ще си говорим. Осъзнавам, че цялата тази информация ти идва в повече, но едва ли ще успея да те убедя, че говоря истината, освен ако ти самата не се увериш в това.
– Махай се!