— Знам, че това вероятно ще бъде огромно предизвикателство за острия ти като бръснач интелект, но все пак би ли обяснила на един малоумник с прости слова каква е тази смъртоносна заплаха, надвиснала над теб?
Дриадата явно се бе уморила да псува, затова този път се задоволи само с един убийствен поглед. Само че, както вероятно сте чували, за един Черен Маг този вид погледи бе като топъл пролетен полъх по бузите на влюбена двойка.
— Оказах се забъркана в неща, които са заплаха за всички светове… или поне така ми обясниха — отвърна след малко Раниел, когато се убеди, че опитите й да ме изпепели с поглед са напразни.
— И какви са тези неща, ако не е тайна?
— Ами… — Девойката явно се поколеба дали си струва да споделя всичко това пред омразен представител на човешката раса. В края на краищата обаче реши да говори: — Целият проблем е в способностите ми…
Плъзнах неволен поглед по стройната й фигурка. Неприкритото ми възхищение за малко да я накара да избухне отново. Хвала на Мрака, обаче този път се задоволи само с едно убийствено изсъскване през зъби:
— Не тези способности, глупако… макар че не се и съмнявам, че би имал желание да опознаеш точно тях!
Спокойно, Тери, не се заблуждавай… това, което видя в очите й, не беше намек, че би могло и да стане…
— Тогава?
— Става въпрос за способностите ми като магьосница. Както сигурно вече си усетил, Черни Маго, аз съм мелез — рожба на елфически принц и волна дриада. На нас ни е забранено да практикуваме магия… но преди седмица Съветът на Елианор успя да ме залови.
— И какво толкова си се опитвала да правиш? Магия за любов на твоя грозновата приятелка, която не може сама да оплете като хората възлюбения си?
— Де да беше нещо толкова безобидно… — въздъхна тя и за момент по изваяното й лице пробяга мрачна сянка. — Опитах се да върна майка си от Вечния Мрак. Тя… тя умря преди десетина дни… всъщност беше убита… от стрелите на зелуански воини, решили да се поупражняват малко в стрелба по жива мишена.
Усетих как нещо ме смъдна под лъжичката. Зелуанските стрели са доста гадно нещо — не само като изработка, но са и подплатени с някаква магия, която не принадлежеше на нито един от световете, известни в „Зелената котка“. Не че го знаех от личен опит, но ми бяха разказвали доста: улучат ли те дори с една от Прокълнатите Стрели, както ги наричаха, ще се молиш на всички богове до теб да се окаже някой приятел, който да ти отреже главата и по този начин да те избави от мъките.
— За щастие успях да вдигна тялото й, преди Маговете на Зелуан да се доберат до него и да превърнат майка ми в нещо ужасно, неподдаващо се на описание, нито живо, нито мъртво… нещо, което щеше да има толкова общо с майка ми, колкото оглозганият череп има общо с човека, комуто някога е принадлежал… Занесох я у дома — в Синтхар, най-могъщото графство в цял Елианор, където дори зелуанските псета не смеят да стъпят. Нито за миг не можех да знам, че не трябва да се страхувам от тях, а от сънародниците си. Въобще бях забравила, че ми е забранено да практикувам магия, по-силна от елементарните вещерски залъгалки. Не бях в състояние да мисля… единственото нещо, което исках, е да върна майка си. И бях на косъм, по дяволите! Оставаше не повече от минута до последния ритуал… и тогава в дома ми нахлуха друидите на Елианор, които бяха успели да засекат магията ми. И тогава… — гласът й секна за секунда — вместо да застана с гордо вдигната глава и да посрещна смъртта редом с безжизненото тяло на майка си… аз позорно избягах. Сега мога единствено да чакам и да се надявам, че друидите най-сетне ще се доберат до мен и ще проявят милост… Това обаче ще стане само ако прекъснатата ми в последния момент магия не е предизвикала нещо ужасно.
Това ме заинтригува. Без да иска, девойчето се бе забъркало именно в любимата ми област — некромантията. Това беше, така да се каже, следдипломната ми квалификация.
— И каква точно магия си използвала, колежке? — Постарах се да вложа във въпроса си повечко сарказъм, за да я изкарам поне малко то мрачното блато на депресията. Почти бях уверен, че ще каже или Аархен, или Вал Ториан — най-често използваните от млади и неопитни некроманти магии.
— Ритуала Орт’хаан.
Задавих се с глътката водка, която отпивах в момента.
— В името на Мрака, Раниел! Откъде си научила това?!
— Четох за него в един от забранените манускрипти в Елианорската библиотека — сведе поглед тя. — Въобще не съм предполагала, че ще ми потрябва някога… както не можех и да знам, че прочетеното ще се вреже толкова надълбоко в паметта ми…