— Има милиони удобни места. На практика можеш да го скриеш навсякъде. Само трябва да му отвориш дънните клапи.
— Искаш да кажеш…
— Точно така. Потопяваш го. Западната част на пролива източно от остров Дъб Сгир — едно мрачно парче вода, радващо се на жизнерадостното име Бюл нан Уам или Устата на гроба — понастоящем сигурно е най-гъстонаселеното морско гробище в Европа. Избира се времето между прилива и отлива, дънните клапи се отварят на точно определено място в Бюл нан Уам и петте кораба изчезват. Според таблиците за прилива, това обикновено става към полунощ. Умри в полунощ, както е казал поетът, само че в нашия случай това е доста болезнено, поне за застрахователните компании. Бюл нан Уам. Устата на гроба. Уместно име. Трябваше да се сетя по-рано. Калвърт все нещо недоглежда.
Тя обаче не слушаше бълнуванията ми и ме прекъсна:
— Дъб Сгир? Но там не живее ли лорд Кърксайд?
— Точно затова. Скривалището е избрано или от мъжа ти, или от някой друг, но той го е уговарял. Едва наскоро разбрах, че мъжът ти често си пиел пиенето с лорд Кърксайд. Вчера виждах лорда, но той не ми каза нищо. Нито пък чаровната му щерка.
— Доста места си обиколил. Никога не съм виждала дъщерята.
— А би трябвало. Тя те смята за дърт ловец на милионери. Но е приятно момиче. Само дето е уплашена за живота си и за живота на други хора.
— Откъде-накъде?
— А как мислиш, че нашият триумвират е склонил лорд Кърксайд да участвува в историите им?
— С пари. Подкупили са го.
Поклатих отрицателно глава:
— Лорд Кърксайд е шотландски джентълмен, а това е силна комбинация. Старият Скурас никога не би събрал достатъчно пари, за да го подкупи дори и за нещо дребно. Той просто е неподкупен. Така че очарователните ти приятели отвличат по-големия син на лорд Кърксайд — другият живее в Австралия а за всеки случай, да не би Сюзан Кърксайд да извърши някоя глупост, отвличат и годеника й. Официалната версия е, че те са загинали при нещастен случай.
— Не може да бъде — прошепна тя с треперещ глас. — Господи!
— Може, може. Логично е и има чудесен ефект. Освен това отвличат и синовете на сержант Макдоналд и жената на Доналд Макекърн. По същите причини. Да си осигурят мълчание и съдействие.
— Да де, но хората не могат да изчезват просто така.
— В случая става въпрос за изпечени престъпници, а не за улични хулигани. Всички изчезвания изглеждат като смърт при нещастен случай. Има и други изчезвания — на хора, които са имали неблагоразумието да плават с лодките си в близост до приятелчетата ни, докато те са чакали нужното им ниво на прилива, за да отворят клапите.
— Това не е ли събудило подозренията на полицията? Толкова много лодки изчезват на едно и също място.
— Откарват две от лодките на петдесетина мили и ги изхвърлят на скалите. Една лодка винаги може да изчезне където и да било. Само четвъртата е тръгнала от Торбей, но изчезването на една лодка в този район не е достатъчно за сериозни подозрения.
— Зная, че това, което ми казваш, сигурно е вярно — и тя поклати глава, сякаш не вярваше. — Всичко съвпада и обяснява много неща. Само че каква полза? Те знаят, че подозирате нещо в Лох Хурон, и ще избягат…
— Откъде знаят, че подозираме Лох Хурон?
— Чичо Артър ми каза снощи в кабината. — В гласа й имаше изненада. — Не помниш ли?
Не помнех, но сега си спомних. Бях полузаспал. Глупава забележка, дори насочваща. Добре, че чичо Артър не беше разбрал.
— Калвърт в залеза на своите дни — отвърнах. — Вече забравям. Вярно е, че ще избягат, но едва след четирийсет и осем часа, понеже инструктирахме сержант Макдоналд да им предаде, че отиваме за подкрепления. Те ще си мислят, че имат достатъчно време.
— Разбирам — глухо каза тя. — А какво прави снощи на Дъб Сгир, Филип?
— Нищо особено. Но достатъчно. — Още една малка лъжа. — Достатъчно, за да потвърдя и последните си подозрения. Посетих хангара за лодки в пещерата. Тя не само че е три пъти по-голяма, отколкото изглежда отвън, но и е претъпкана с водолазно оборудване.
— Водолазно оборудване ли?
— Господ да ни е на помощ — ти си почти толкова глупава, колкото съм и аз. Ами как мислиш, че изваждат товара от потопените кораби? Използуват специална лодка за водолази, която държат в Дъб Сгир.
— Само това ли откри?
— Нямаше какво друго да откривам. Мислех да хвърля един поглед на замъка, защото от пещерата до него има проход, но не успях. Стигнах донякъде и видях някакъв тип с пушка. Вярно, че надигаше бутилка, но въпреки това щеше да ме забележи, така че се върнах.
— Господи — прошепна тя. Каква каша! Каква ужасна каша! На всичкото отгоре нямаш радиопредавател и не можем да поискаме помощ. Какво да правим? Ти какво смяташ да правиш, Калвърт?