— Вярвам ви. — Гърленият глас беше нисък и мрачен. — Убихте Куин този следобед.
— Заслужаваше го.
— А би трябвало той да ви убие онази нощ на „Нантвил“ — каза Имри. — Тогава не би се стигнало дотук.
— Качвайте се на яхтата ни един по един — наредих аз. — Вие пръв, капитан Имри. Вие сте най-опасен. След вас Лаворски, а после…
— Не мърдайте. Замръзнете. — Гласът зад мен беше без никаква интонация, но притиснатият в гърба ми пистолет говореше повече от всякакви думи. — Така. Направете крачка напред и махнете дясната си ръка от автомата.
Направих крачката и отдръпнах ръката си. Сега вече държах автомата само с лявата си ръка, и то за цевта.
— Оставете автомата на палубата.
Явно нямаше да мога да го използувам като тояга, така че го оставих на палубата. И преди ме бяха хващали по този начин. Затова реших да покажа, че съм истински професионалист, вдигнах високо ръце и бавно се извърнах.
— Шарлот Скурас! — казах аз. И в това отношение знаех добре какво да правя и как да изиграя сценката с нужния небрежно-отчаян тон на заловен агент. — Не предполагах, че ще те срещна тук. Благодаря ти, скъпа. — Тя все още носеше тъмните три-четвърти панталони и познатата блуза, само дето вече не бяха толкова нови. Бяха вирвода. Лицето и беше мъртвешки бяло, без никакво изражение. Кафявите очи изглеждаха безжизнени. — И как, за бога, успя да се добереш дотук?
— Измъкнах се през прозореца на стаята и доплувах до яхтата. После се скрих в кабината на кърмата.
— Нима? Защо не се преоблечеш?
Тя не ми отговори и се обърна към Хъчинсън:
— Загаси този прожектор.
— Прави каквото ти казва дамата — посъветвах го аз. Той се подчини, светлината загасна и сега онези на брега ни виждаха чудесно. Капитан Имри каза:
— Хвърлете оръжието, адмирале.
— Правете каквото казва господинът — обадих се аз.
Чичо Артър хвърли оръжието. Капитан Имри и Лаворски тръгнаха към нас с уверена походка. Увереността им се дължеше на факта, че в ръцете на тримата мъже от трюма на лодката, на онзи на лебедката и на още двама, които се излязоха иззад кабината на моторницата. Изневиделица се бяха появили пистолети. Погледнах към въоръжената група и бавно казах:
— Очаквали сте ни.
— Естествено, че ви очаквахме — жизнерадостно отвърна Лаворски. — Скъпата ни Шарлот ни уведоми за точния час на пристигането ви. Как можахте да не се досетите за това, Калвърт?
— Откъде знаете името ми?
— От Шарлот, умнико. Имам чувството, че доста сме ви надценявали, приятелю.
— Значи мисис Скурас е била внедрена сред нас — въздъхнах аз.
— Примамка — каза весело Лаворски. Добродушието му обаче никак не ме заблуждаваше. Знаех, че би ме разпънал на кръст и би наблюдавал мъките ми със същата любезна усмивка. — А вие налапахте всичко кука, плувка и влакно. Примамката ни носеше със себе си миниатюрен предавател и имаше скрит пистолет. Още отпреди знаехме за предавателя ви, маскиран в десния двигател. — Той пак се засмя и то така, че реших, че го обземат конвулсии. — Знаехме всеки ваш ход, откакто напуснахте Торбей. Как ви се струва това, мистър таен агент Калвърт?
— Не ми харесва. Какво ще правите с нас?
— Не се правете на дете. Какво сме щели да правим с тях! Боя се, че много добре знаете какво ще правим. Как открихте това място?
— С палачи не разговарям.
— Отначало мисля да простреляме крака на адмирала — каза лъчезарно Лаворски. — После ръката, после бедрото и…
— Добре. На борда на „Нантвил“ имахме радиопредавател.
— Това го знаем. Но как разбрахте за Дъб Сгир?
— По лодката на студентската експедиция. Тя беше закотвена на доста голямо разстояние от каквито и да било скали. А въпреки това имаше голяма пробойна. Нямаше откъде да получи тази пробойна. Дупката е била направена изкуствено. Просто лодката им е била прекалено близо до вас. Студентите са могли лесно да ви забележат, особено вашата водолазна лодка.
Лаворски погледна Имри, а той кимна:
— Бях предупредил, че той ще забележи пробойната. Има ли още нещо, Калвърт?
— Доналд Макекърн от Илън Оран. Трябвало е да задържите него, а не жена му. После Сюзан Кърксайд — не е трябвало да й позволявате да се движи из района. Къде сте виждали младо двайсет и една годишно момиче с огромни сенки под очите? Момичетата на тази възраст не се притесняват от нищо. Освен това е трябвало да заличите белега от опашката на самолета на сина на лорд Кърксайд на ръба на скалата. Видях го от хеликоптера.
— Това ли е всичко? — запита Лаворски. Кимнах. Той отново погледна към капитан Имри.