— Как успя да се досетиш за всичко? — запита лорд Кърксайд.
— Не съм се досетил. Трябва да отдам дължимото на сътрудниците си — щедро отвърна чичо Артър. — В полунощ във вторник Хънслет се свърза с мен по радиото. Предаде ми списък от имена на хора, за които Калвърт искал спешни и изчерпателни сведения. Този разговор е бил подслушан от „Шангрила“, но те не са знаели за какво говори Хънслет, защото при радиовръзките ни всички лични имена са кодирани. По-късно Калвърт ме осведоми, че когато е видял сър Антъни във вторник вечерта, му е направило впечатление, че той преиграва. Според него преигравал, но само донякъде. Сторило му се, че сър Антъни е потресен от мисълта за смъртта на жена си и е много отчаян. Смятал, че истинската мисис Скурас не била мъртва, защото не можел да си представи как човек, който така открито показва колко му е скъп споменът за жена му, може да се ожени отново два-три месеца по-късно. Очевидно го бил направил в името на единствения човек, когото наистина обичал дълбоко. Аз веднага се свързах с Франция. Полицията в Ривиерата отвори гроба в Бюли, където я били погребали, защото тя уж била починала в някакъв близък санаториум. Ковчегът бил пълен с пънове. Това ти си го знаел, Тони.
Старият Скурас кимна. Той сякаш живееше в някакъв сън.
— След половин час полицаите открили кой бил подписал смъртния акт, а до края на деня заловили и лекаря. Обвинили го в убийство. Съгласно френското законодателство това е възможно, когато липсва тялото на покойника. Лекарят веднага ги завел в частната си клиника, където държал под ключ мисис Скурас. Лекарят, старшата сестра и още неколцина други вече са арестувани. Защо, по дяволите, не ни потърси преди всичко това?
— Държаха Шарлот и заплашваха, че веднага ще убият жена ми. Пък и ти какво би могъл да направиш?
— Един господ знае — отвърна чистосърдечно чичо Артър. — Тя е добре, Тони. Калвърт говори по радиото в пет часа тази сутрин. — И чичо Артър посочи с палец нагоре. — Използува предавателя на Лаворски в замъка.
Скурас и лорд Кърксайд изумено зяпнаха. Лаворски, от чиято уста продължаваше да тече кръв, и Долман изглеждаха като ударени с мокър парцал по главата. По-широко отворени очи от тези на Шарлот не бях виждал. Тя ме гледаше по доста особен начин.
— Вярно е — каза Сюзан Кърксайд. — Бях с него, но той ми каза да не казвам на никого. — Тя дойде, хвана ме за ръката и ми се усмихна. — Още веднъж искам да се извиня за това, което казах снощи. Мисля, че сте най-чудесния човек, когото познавам. С изключение на Роли, разбира се.
Тя се извърна, защото по стълбите се чуха някакви стъпки, и мигновено забрави за втория най-чудесен човек в живота си.
— Роли! — извика тя. — Роли!
Видях как Роли разпери ръце да я прегърне.
Преброих ги и установих, че липсващи нямаше. Тук бяха всички — синовете на полицая Макдоналд, Ролинсън, синът на Кърксайд, както и изчезналите от малките лодки, за които знаехме. Зад тях пристъпваше дребна старица в дълга тъмна рокля и шал на главата. Отидох при нея и я хванах за ръката.
— Мисис Макекърн — казах й аз. — Скоро ще ви отведа у вас. Вашият съпруг ви очаква.
— Благодаря, млади човече — отвърна тя приветливо. — Ще бъде много мило от ваша страна. — И тя ме хвана за ръката, сякаш вече принадлежах само на нея.
Към нас се приближи Шарлот Скурас и ме хвана за другата ръка, не толкова собственически, но пред всички. Не ми беше неприятно. Тя каза: — Знаеше ли за мен? Кога разбра?
— Знаел е — намеси се замислено чичо Артър. — Каза, че е знаел. Но ти това на мен не си ми го обяснил, Калвърт.
— Не беше трудно, сър. Ако човек знае всички факти, искам да кажа — добавих бързо аз. — Всъщност към тебе, Шарлот, ме насочи сър Антъни. Посещението, което направи на „Файъркрест“, за да приспи евентуалните ни подозрения относно счупения радиопредавател, по-скоро ме изпълни с още подозрения. При нормални обстоятелства, сър, вие не би трябвало да идвате при мен, а да отидете в полицията на брега или поне до първия обществен телефон. След това, за да насочите разговора към прерязания телефонен кабел, вие започнахте да се питате дали неизвестният унищожител на радиопредаватели не е повредил и двата обществени телефонни поста на острова, за да ни откъсне напълно от света. За човек с вашата интелигентност подобна идея е пълна глупост, защото почти всяка къща в Торбей има телефон. Само че сте смятали, че ако вие самият споменете нещо за прекъснат кабел, това може да прозвучи подозрително и затова не го направихте. После сержант Макдоналд ми разказа как в Торбей всички ви уважавали, което беше в рязко противоречие с поведението ви във вторник вечерта на „Шангрила“. Просто реших, че има нещо гнило. Тази викторианска мелодрама, която вие и Шарлот разиграхте онази нощ, ме заблуди за не повече от пет секунди. Не беше възможно човек, който така много обича жена си, да се държи толкова лошо с друга очевидно хубава жена.