— Благодаря, сър — промърмори Шарлот.
— Някак си не се връзваше да я изпраща да донесе снимката на жена му, освен ако някой не му беше наредил. А това ви е било наредено от Лаворски и Долман. Не беше за вярване и че тя ще отиде и ще я донесе — онази Шарлот Майнър, която познавам, по-скоро би ви ударила по главата с нещо, сър. Следователно, щом вие не сте това, на което се правите, значи същото важи и за теб, Шарлот. По този начин злодеите смятат, че подготвят почвата за бягството ти от злия барон, така че, като дойдеш на „Файъркреет“ да станеш тяхното око и ухо и да ги информираш за всички наши ходове, тъй като не са сигурни дали няма да открием скрития от тях малък предавател в машинното ни отделение. След като разбират, че сме открили Хънслет — а по онова време те вече са си прибрали предавателя — не им е оставало нищо друго, освен да се опитат да те изпратят на борда на „Файъркрест“. За по-голяма убедителност ти насиняват и окото — гримът вече почти се е размил — правят няколко грозни белега на гърба ти и те пускат във водата с една малка найлонова торбичка около кръста ти, където са пистолетът и миниатюрният радиопредавател. Казали са ти, че ако не правиш каквото се иска от тебе, ще пострада мисис Скурас. Тя кимна:
— Точно така беше.
— Зрението ми е великолепно, а това на сър Артър не е — още от войната. Огледах внимателно белезите на гърба ти. Бяха съвсем истински. Както бяха истински и убожданията от спринцовката, с която са ти инжектирали болкоуспокояващо средство преди да те ударят с камшика. В това отношение някой е проявил човечност, така да се каже.
— Много неща бих понесъл — обади се Скурас мрачно, — но не и мисълта… не и мисълта, че…
— Допуснах, че именно вие сте настояли за упойката, сър. Дори бях сигурен. Както бях сигурен, че сте държали и на запазването на живота на отвлечените от всички онези малки яхти и сте казали, че последствията от това изобщо не ви интересуват. Между другото. Шарлот, аз прокарах нокът по един от белезите на гърба ти. Би трябвало да подскочиш от болка, но ти дори не трепна. И то след престоя ти в солената вода. След това вече бях сигурен в подозренията си. За всичко, което вършех, си имах основанията. Ти ни каза, че си дошла да ни предупредиш за грозящата ни смъртна опасност, все едно, че ние нищо не знаехме. Отвърнах, че до един час ще напуснем Торбей, и ти веднага се измъкна до каютата си, за да им го предадеш. Затова Куин, Жак и Крамър дойдоха с гумената лодка доста преди времето, когато според тебе трябваше да дойдат — смятали са, че ще ни изненадат. Ти сигурно много обичаш мисис Скурас, Шарлот. Нямала си голям избор — ставало е въпрос или за нея, или за нас. Само че аз ги очаквах и Жак и Крамър умряха. Казах ти, че тръгваме към Илън Оран и Крейгмор. Ти веднага отново изприпка в каютата си и им предаде, че се насочваме към Илън Оран и Крейгмор, което не би трябвало да ги разтревожи ни най-малко. По-късно ти казах, че отиваме към Дъб Сгир. Ти пак се отправи към каютата си, но преди да успееш да се свържеш с тях, падна и заспа на килима, може би в резултат на мъничкото нещо, което бях поставил в кафето ти. Не можех да те оставя да уведомиш приятелите си, че тръгвам към Дъб Сгир. Иначе там щяха да ни чакат доста посрещачи.
— Значи си бил в каютата ми, така ли? Каза, че съм била на пода?
— Да. Но нямам нищо общо с дон Жуан. Влизам и излизам в спалните на дами като едното нищо. Попитай Сюзан Кърксайд. Ти беше на пода и аз те сложих в леглото. Разгледах ти ръцете и видях, че белезите от въжето са изчезнали. Явно са били използували гумени медицински маркучета, точно преди да дойдем аз и Хънслет.
Тя кимна смутено.
— Естествено, намерих предавателя и пистолета. После, докато бяхме в Крейгмор, ти се опита да измъкнеш още информация от мен. Тогава дори направи опит да ме предупредиш, защото вече се разкъсваше на две. Аз ти дадох исканата информация, но тя не беше цялата истина. Казах ти само онова, което исках да предадеш на Лаворски и хората му, и ти — кимнах одобрително, — го стори като послушно малко момиченце. Изтича до спретнатата си варосана стая и…
— Филип Калвърт — бавно произнесе тя, — ти си най-жалкият, лицемерен и подъл тип…
— На борда на „Шангрила“ има хора на Лаворски — прекъсна, ни възбудено старият Скурас. Той вече се беше поокопитил. — Могат да се измъкнат…