— Вие ли сте майка му?
— Да. Името ми е Елън.
— Къде е мъжът ви?
— Умря.
Том се изуми.
— Пътувате сама?
Гората бе достатъчно опасна дори за мъж като него. Сама жена едва ли можеше да се надява да оцелее.
— Не пътуваме — отвърна Елън. — Живеем в гората.
Том се стъписа.
— Искате да кажете, че сте… — Замълча, за да не я обиди.
— Горски скитници. Бегълци от закона. Да. Да не си мислехте, че всички скитници са като Фарамонд Зяпналата уста, дето ви открадна прасето?
— Да — отвърна Том, като премълча онова, което му се искаше да каже: Не бях си помислял никога, че беглец от закона може да е красива жена. Не можа да сдържи любопитството си и попита: — Какво беше престъплението ви?
— Проклех един свещеник. — Тя извърна очи.
На Том не му прозвуча като кой знае какво престъпление, но пък свещеникът можеше да е бил много влиятелен или много обидчив. Или навярно Елън просто не искаше да им каже истината.
Погледна към Марта. След миг тя отвори очи. Беше объркана и малко уплашена. Агнес коленичи до нея и й зашепна:
— В безопасност си. Всичко е наред.
Марта се надигна и повърна. Агнес я притисна до гърдите си, докато спазмите отминат. Том беше изумен: предсказаното от Елън се бе сбъднало. Беше казала също така и че Марта ще се оправи, а май и на това можеше да се разчита. Обзе го облекчение и силата на чувството малко го изненада. Нямаше да може да понесе да изгуби момиченцето си, помисли си той и едва сдържа сълзите си. Улови съчувствения поглед на Елън и отново го споходи усещането, че златистите й очи могат да проникнат в сърцето му.
Откъсна дъбова клонка, оскуба листата й и с тях изтри лицето на Марта. Още изглеждаше пребледняла.
— Трябва да си почине — каза Елън. — Оставете я да полежи три мили ходене време.
Том се озърна към слънцето. Още оставаше предостатъчно дневна светлина. Настани се долу да почака. Агнес люлееше нежно Марта в прегръдката си. Момчето Джак вече бе насочило вниманието си към дъщеря му и я зяпаше със същата глупашка напрегнатост. На Том му се дощя да научи повече за Елън. Зачуди се дали ще може да я склони да разкаже историята си. Не му се искаше да си тръгне.
— Как се стигна до всичко това? — попита я колебливо.
Тя отново го погледна в очите и започна разказа си.
Баща й бил рицар, каза им. Едър, силен, буен мъж, който искал синове, с които да може да язди, да ловува и да се бори, спътници, които да пият и пируват нощем с него. В тези си желания извадил толкова лош късмет, колкото е възможно да сполети един мъж, защото се сдобил с Елън, а след това жена му умряла. Пак се оженил, но втората му жена се оказала ялова. Взел да презира мащехата на Елън, а накрая я пропъдил. Трябва да е бил жесток човек, но изобщо не изглеждал такъв за Елън, която го обожавала и презирала втората му жена също като него. Когато мащехата напуснала, Елън останала и отраснала в домакинство почти само от мъже. Срязала си косата къса, носела кама и се научила да не си играе с котенца и да не се грижи за стари слепи псета. На годините на Марта вече можела да плюе по земята, да яде ябълка със семките и да срита конски корем толкова силно, че животното да сдържи дъха си, за да стегне с още една дупка каишката на сбруята. Знаела, че всички мъже, които не са от бандата на баща й, са педерасти, а всички жени, които не щат да ходят с тях, са свини ебливи, макар да не била много наясно — нито я интересувало — какво точно значат тези обиди.
Заслушан в гласа й, в топлия въздух на есенния следобед, Том затвори очи и си я представи: плоскогърдо момиче с мръсно лице, седнало на дългата маса с грубоватите приятели на баща си, пие от силния ейл и пее песни за битки, грабеж и насилие, коне, замъци и девици, докато заспи, а малката й късокоса главица клюма върху грубата дъска.
Само да можело да остане плоскогърда завинаги, щяла да си живее щастлив живот. Но дошло времето, когато мъжете започнали да я гледат другояче. Вече не се смеели гръмогласно, щом кажела: „Разкарай се от пътя ми, или ще ти отрежа топките и ще ги хвърля на свинете.“ Някои я заглеждали, докато смъквала вълнената си туника и лягала да спи в дългата си ленена долна риза. Когато се облекчавали сред дърветата, обръщали се с гръб към нея — нещо, което изобщо не правели преди.
Един ден тя видяла баща си увлечен в разговор с енорийския свещеник — рядко събитие — и двамата току я поглеждали, сякаш си говорели за нея. На другата сутрин баща й казал:
— Иди с Хенри и Евърард и стори каквото ти кажат.
После я целунал по челото. Тя се зачудила какво по дяволите го е прихванало — нима е почнал да се размеква на стари години? Оседлала сивия си бегач — отказала да яхне дамско ездитно конче или детско пони — и тръгнала на път с двамата въоръжени мъже.