Този оглед я смути, но Алиена се подчини: не виждаше нищо опасно, а и след всички откази предобеда не искаше да отхвърли първата прилична възможност, като създаде впечатление, че е неотзивчива. Смъкна наметалото от гърба си, пусна го на една пейка и застана в старата ленена рокля, която жената на лесничея й беше дала.
Кейт я обиколи. По някаква причина остана впечатлена.
— Скъпо мое момиче, не бива никога да изпитваш нужда от пари или от каквото и да било друго. Ако работиш за мен, и двете ще бъдем богати.
Алиена се намръщи. Звучеше безумно. Искаше само да помогне с пране, готвене или с шиене и не разбираше как можеше да направи някого богат.
— За каква работа говорите?
Кейт се бе озовала зад гърба й. Прокара ръце по хълбоците й, опипа бедрата й и застана толкова близо до нея, че Алиена усети гърдите й, притискащи се в тялото й.
— Имаш красиво тяло — заговори Кейт. — И кожата ти е хубава. Потеклото ти е благородно, нали?
— Баща ми беше графът на Шайринг.
— Бартоломю! Виж ти. Помня го — не че е бил някога мой клиент. Много целомъдрен мъж беше баща ти. Е, разбирам, че си обедняла.
Значи Кейт имаше клиенти.
— Какво продаваш? — попита Алиена.
Кейт не отговори пряко. Мина отново пред Алиена и я погледна в лицето.
— Девствена ли си, скъпа?
Алиена се изчерви от срам.
— Не бъди срамежлива — каза Кейт. — Виждам, че не си. Е, все едно. Девиците се ценят много високо, но не траят дълго, разбира се. — Сложи ръце на бедрата й, наведе се и я целуна по челото. — Толкова си сластна, въпреки, че не го знаеш. В името на вси светии, неустоима си. — Плъзна ръката си нагоре от бедрото й до бюста и нежно взе едната й гърда в шепата си, претегли я и леко я стисна, после се наведе отново напред и я целуна по устните.
Алиена разбра всичко за миг: защо момичето се беше усмихвало на Ричард пред монетния двор, откъде печелеше Кейт парите си, що за жена беше тя. Почувства се глупаво, че не беше го разбрала по-рано. Остави се на Кейт да я целуне — беше толкова различно от онова, което Уилям Хамли бе направил, че не се почувства ни най-малко отблъсната — но не беше това, не беше това, което трябваше да прави, за да спечели пари. Отдръпна се от прегръдката й.
— Искате да стана курва.
— Дама за удоволствие, скъпа — каза Кейт. — Ставаш късно, обличаш красиви дрехи всеки ден, даваш щастие на мъжете и забогатяваш. Можеш да си една от най-добрите. В тебе има нещо… би могла да взимаш колкото поискаш, всичко. Повярвай ми, знам го.
Алиена потръпна. Винаги бе имало по някоя и друга курва в замъка — нужно беше за място, където имаше толкова много мъже без жените си — и ги бяха смятали за най-долните от долните, най-унизените между жените, по-долу дори и от метачките. Но не ниското положение я накара да затрепери от погнуса. Беше представата как мъже като Уилям Хамли щяха да влизат и да я обладават за пени. Мисълта върна спомена за едрото му тяло, наместено върху нея, докато тя лежеше на пода с разтворени крака и трепереща от страх и погнуса в очакване да проникне в нея. Сцената се върна в ума й с нов ужас и й отне цялата увереност и самообладание. Чувстваше, че ако се задържи в тази къща миг повече, всичко щеше да се случи отново и я обзе паническо желание да се махне. Заотстъпва към вратата. Страх я беше да не обиди Кейт, страх я беше да ядоса когото и да било.
— Съжалявам — промълви тя смутено. — Моля да ми простите, но не бих могла да правя това, наистина…
— Помисли си! — каза Кейт ведро. — Върни се, ако премислиш. Аз пак ще съм тук.
— Благодаря ви — измънка Алиена. Най-после намери вратата. Отвори я и бързо излезе навън. Разстроена изтича надолу по стълбището на улицата и отиде до предната врата на къщата. Отвори я, но се боеше да влезе. — Ричард! — извика. — Ричард, излез вън! — Не последва отговор. Вътре беше сумрачно и не можа да види нищо, освен няколко смътни женски фигури. — Ричард, къде си? — изкрещя истерично.
Усети, че няколко минувачи са я зяпнали и това още повече я притесни. Ричард изведнъж се появи с чаша ейл в едната ръка и пилешка кълка в другата.
— Какво има? — попита той с уста, пълна с месо. Тонът му издаваше яд, че го е обезпокоила.
Сграбчи го за ръката и го дръпна навън.
— Излизай оттам. Това е къща на курви!
Няколкото зяпачи наоколо се разсмяха, един-двама от тях заподхвърляха пиперливи шеги.
— Можеше да ти дадат малко месо — каза брат й.
— Искат да им стана курва! — кипна тя.
— Добре, добре. — Ричард изгълта бирата си, остави чашата вътре на пода и пъхна останалото от кълката в ризата си.