— Хайде — подкани го Алиена нетърпеливо, макар че за сетен път необходимостта да се оправи с по-малкия си брат я поуспокои. Не изглеждаше ядосан от това, че някой иска сестра му да стане курва, но явно съжаляваше, че трябваше да напусне място, където даваха пиле и бира само с едното влизане.
Повечето зяпачи си тръгнаха щом разбраха, че веселбата е свършила, но една остана. Беше добре облечената жена, която бяха видели в затвора. Беше дала пени на тъмничаря, а той я беше нарекъл Мег. Гледаше Алиена с любопитство, примесено със състрадание. Вече започваше да изпитва неприязън, когато я зяпнеха така и тя извърна лице ядосано. После жената й заговори:
— В беда сте, нали?
Нотката доброта в гласа на Мег я накара да се обърне.
— Да — отвърна след миг мълчание. — В беда сме.
— Видях ви в затвора. Мъжът ми е там — посещавам го всеки ден. А вие какво правихте на това място?
— Баща ни е там.
— Но не влязохте.
— Нямахме пари да платим на тъмничаря.
Мег погледна над рамото й към курвенския дом.
— Това ли правеше там? Опита се да намериш пари?
— Да, но не знаех какво е, докато…
— Горкичката ми. Моята Ани щеше да е колкото теб, ако беше жива… Защо не дойдете с мен до затвора утре сутринта, да видим дали няма да можем да накараме Одо да постъпи като християнин и да съжали две осиротели деца.
— О, това би било чудесно — отвърна Алиена. Беше трогната. Нямаше гаранция за успех, но това, че някой бе готов да им помогне, я просълзи.
Мег продължаваше да я гледа съсредоточено.
— Яла ли си?
— Не. Ричард получи нещо в… онова място.
— По-добре елате в къщата ми. Ще ви дам малко хляб и месо. — Забеляза притеснението й и добави: — Няма да трябва да правиш нещо за това.
Алиена й повярва.
— Благодаря ви. Много сте добра. Не много хора бяха така добри с нас. Не знам как да ви се отблагодаря.
— Няма нужда. Елате с мен.
Съпругът на Мег беше търговец на вълна. В къщата си в южната част на града, на щанда си в пазарни дни и на големия ежегоден панаир, провеждан на хълма Свети Джайлс, изкупуваше овчи руна, носени му от селяни от околностите. Тъпчеше ги в огромни вълнени чували, всеки побиращ руното на двеста и четирийсет овце и ги складираше в плевника зад къщата си. Веднъж в годината, когато фламандските тъкачи пращаха посредниците си да купуват меката здрава английска вълна, мъжът на Мег продаваше всичко и уреждаше превоза на стоката през Дувър и Булон до Брюж и Гент, където руното се превръщаше във висококачествен плат и се продаваше по целия свят на твърде високи цени за селяните, които продаваха вълната. Така разправяше Мег на Алиена и Ричард над късния обяд, с онази топла усмивка, която казваше, че каквото и да се случи, не е нужно хората да са лоши един към друг.
Мъжът й го бяха обвинили, че продава с подбиване в теглото — престъпление, което градът взимаше доста насериозно, защото процъфтяването му се основаваше на доброто име и пазарната почтеност. Ако се съдеше по начина, по който го каза Мег, според Алиена сигурно беше виновен. Отсъствието му обаче не беше се отразило особено на търговията. Мег просто бе заела мястото му. Зимата бездруго нямаше много за вършене и тя бе пътувала до Фландрия. Уверила беше посредниците на мъжа си, че предприятието функционира нормално. Освен това беше извършила ремонт на плевника, като в същото време го бе поразширила. Щом започнеше стриженето, щеше да изкупи вълна също като него. Знаеше как да оцени качеството й и да постави цена. Вече я бяха допуснали в търговската гилдия на града, въпреки опетненото име на съпруга й, защото имаше традиция търговците да си помагат взаимно в трудни времена, а и бездруго вината му все още не бе доказана.
Ричард и Алиена ядяха храната й, пиеха виното й и седяха край огъня й, докато навън започна да се стъмва. После се върнаха в приората да преспят. Отново я споходи кошмар. Този път сънува баща си. В съня й той седеше на трон в затвора, висок, блед и властен както винаги, и когато отиде да го види, трябваше да му се поклони като пред крал. След това той й заговори обвинително, като я укори, че го е изоставила в затвора и е отишла да живее в курвенски дом. Тя се разгневи от обидата и каза сърдито, че той е изоставил нея. Канеше се да добави, че я е оставил на милостта на Уилям Хамли, но изпита неохота да му сподели какво й беше причинил той. После видя, че Уилям също е в стаята, седеше на едно легло и ядеше череши от купа. Изплю костилката на една череша към нея, улучи я по бузата и я жилна. Баща й се усмихна, а после Уилям започна да хвърля меки череши по нея. Оплискаха лицето и роклята й и тя заплака, защото макар дрехата да беше стара, й беше единствената, а сега цялата бе нацапана с черешов сок като петна от кръв.