Ричард не се предаде:
— Е, отче Ралф, аз съм синът на Бартоломю, бившия граф на Шайринг.
Мъжът прекъсна яденето си и ги погледна. На лицето му се четеше враждебност и още нещо, което Алиена не можа да разгадае… страх? Гузна съвест? Той отново насочи вниманието си към храната, но измърмори:
— Какво искате от мен?
Жегна я страх.
— Знаеш какво искам — отвърна Ричард. — Парите си. Петдесет бизанта.
— Не знам за какво говориш — измърмори Ралф.
Алиена го зяпна невярващо. Това не можеше да се случва. Баща им беше оставил пари за тях при този свещеник — беше им го казал! Татко им не грешеше за такива неща.
Ричард беше пребледнял.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че не знам за какво говориш. Сега се разкарайте.
Лъжеше, разбира се. Но какво можеха да направят? Ричард настоя упорито:
— Баща ми е оставил пари при теб. Петдесет бизанта. Казал ти е да ги дадеш на мен. Къде са?
— Баща ти не ми е дал нищо.
— Каза, че ти е дал…
— Излъгал е тогаз.
Това бе едно от нещата, за които човек можеше да е сигурен, че баща им нямаше да направи. Алиена проговори едва сега:
— Ти си лъжецът и ние го знаем.
Ралф сви рамене.
— Оплачете се на шерифа.
— Ще си имаш неприятности, ако го сторим. В този град режат ръцете на крадците.
Сянка на страх за миг премина по лицето му, но беше съвсем за кратко и той отвърна предизвикателно:
— Моята дума ще натежи пред думата на един затворник изменник и то ако баща ви доживее да свидетелства.
Алиена осъзна, че е прав. Нямаше да се намерят независими свидетели, които да потвърдят, че баща им му е дал парите. Цялата идея бе да стане тайно, пари, които да не може да се вземат от краля или от Пърси Хамли, или от другите лешоядни врани, които кръжаха над собствеността на един съсипан човек. Нещата тук бяха същите като в горите, осъзна тя с горчивина. Хората можеха безнаказано да ограбят нея и брат й, защото бяха децата на изпаднал благородник. „Защо се плаша от тези хора?“ — запита се тя ядосано. — „Защо те не се плашат от мен?“
Ричард я погледна и промълви тихо:
— Той е прав, нали?
— Да — отвърна тя злобно. — Няма никакъв смисъл да се оплакваме на шерифа.
Мислеше си за единствения път, когато хора се бяха уплашили от нея: в гората, когато бе намушкала дебелия разбойник, а другият беше побягнал от страх. Този свещеник не беше с нищо по-добър от разбойник. Но беше стар и доста хилав, и сигурно бе разчитал, че никога няма да се наложи да се изправи пред жертвите си. Сигурно можеше да бъде уплашен.
— Какво ще правим тогава? — обезкуражи се брат й.
Обзе я внезапен гняв и тя се поддаде на импулса.
— Ще му запалим къщата.
Пристъпи до огнището в средата на стаята, изрита огъня с дървените си обуща и горящите главни се пръснаха. Рогозките близо до огнището пламнаха веднага.
— Ей! — изрева Ралф.
Понечи да се надигне от стола си, изтърва хляба и разля яхнията в скута си. Но преди да е успял да се изправи на крака, Алиена вече се беше нахвърлила върху него. Беше изгубила всякакво самообладание и действаше, без да мисли. Блъсна го, той се изхлузи от стола си и се изтърколи на пода. Изуми се колко лесно се оказа да го събори. Падна върху него, затисна гърдите му с колене и изкара въздуха му. Побесняла от гняв, заби лицето си в неговото и изкрещя:
— Мръсен, лъжлив и крадлив безбожнико! Жив ще те изгоря!
Очите му пробягаха настрани и той зяпна още по-уплашен. Алиена проследи погледа му и видя, че Ричард беше извадил меча си, готов да посече. Мръсното лице на свещеника пребледня и той изшепна:
— Ти си дявол…
— Ти си тоя, който краде пари от бедни деца! — С крайчеца на окото си зърна пръчка, единият край на която гореше буйно. Вдигна я и поднесе пламъка към лицето му. — Сега ще ти изгоря очите, едно по едно. Първо лявото око…
— Недей, моля ти се — зашепна той. — Моля ти се, не ме наранявай.
Беше изумена от бързината, с която се прекърши. Забеляза, че рогозките около нея горят.
— Къде са парите тогава? — Гласът й изведнъж отново прозвуча нормално.
Свещеникът все още беше уплашен.
— В църквата.
— Къде точно?
— Под камъка зад олтара.
Алиена погледна към Ричард.
— Пази го, докато отида и видя. Ако мръдне, убий го.
— Али, къщата ще изгори.