— Губя пени.
— И спестяваш ден за пътуване.
Изглеждаше объркан.
— Никога не бях чувал за такова нещо досега.
— Все едно, че съм колар и ти ми плащаш пени, за да закарам вълната ти на пазара. — Несхватливостта му беше дразнеща. — Въпросът е, един ден на нивата струва ли едно пени за теб или не?
— Зависи какво ще правя този ден — отвърна той умислено.
— Али, какво ще правим с четири руна? — попита Ричард.
— Продаваме ги на Мег — отвърна тя нетърпеливо. — За пени всяко. Така излизаме с едно пени отгоре.
— Но трябва да ходим чак до Уинчестър за едно пени!
— Не, глупако. Купуваме вълна от петдесет селяни и занасяме всичко в Уинчестър. Не разбираш ли? Бихме могли да спечелим петдесет пенса! Бихме могли да се храним и да пестим за хубав кон за теб!
Обърна се отново към селянина. Веселата усмивка беше изчезнала и той се чешеше по рижата брада. Алиена съжали, че го е притеснила, но искаше да приеме предложението й. Направеше ли го, щеше да знае, че е възможно да изпълни клетвата си пред баща й. Но селяните бяха упорити хора. Искаше й се да го хване за яката и да го разтърси. Вместо това бръкна под наметалото си и порови в кесията си. Бяха разменили златните бизанти за сребърни пенита в къщата на златаря в Уинчестър и сега тя извади три пенса, и ги показа на селянина.
— Ето. Взимаш или отказваш.
Гледката със среброто помогна на селяка да реши.
— Готово — отвърна той и взе парите.
Алиена се усмихна. Като че ли беше намерила отговора.
Тази нощ спа с вързоп руна за възглавница. Миризмата на овце й напомни за къщата на Мег.
Когато се събуди на заранта откри, че не е бременна.
Нещата се оправяха.
Четири седмици след Великден, Алиена и Ричард влязоха в Уинчестър с една стара кранта, теглеща грубо скована талига, натоварена с огромен чувал, натъпкан с двеста и четирийсет руна — точния брой за един стандартен чувал вълна.
В този момент откриха налозите.
Преди винаги бяха влизали в града, без да привличат ничие внимание, но сега научиха, че градските порти са тесни и винаги пазени от градски служители. Имаше налог от пени за всеки товар стока, влизащ в Уинчестър. За щастие все още им бяха останали няколко пенита и можаха да платят — иначе щяха да ги върнат.
Повечето руна им бяха стрували между половин и три четвърти пени всяко. Бяха платили седемдесет и два пенса за стария кон, а разнебитената каруца им я бяха дали към него. Повечето останали пари бяха отишли за храна. Но тази вечер щяха да имат фунт сребро и кон и каруца.
Планът на Алиена беше да излязат отново и да изкупят друг чувал вълна, и да правят същото пак и пак, докато острижат всички овце. Към края на лятото искаше да има пари, за да купят силен кон и нова каруца.
Чувстваше се много възбудена, докато водеше старата кранта по улиците към къщата на Мег. До края на деня щеше да е доказала, че може да се грижи за себе си и за брат си без никаква помощ от другиго. Чувстваше се много зряла и независима. Държеше съдбата си в свои ръце. Нищо не беше получила от краля, не й трябваха роднини и нямаше нужда от съпруг.
Очакваше с нетърпение да се види с Мег, която я бе вдъхновила. Мег беше от малцината, които й бяха помогнали, без да се опитат да я ограбят, насилят или използват. Алиена имаше много въпроси към нея за търговията изобщо и особено за търговията с вълна.
Беше пазарен ден, тъй че им отне доста време, докато откарат талигата си през гъмжащия от хора град до улицата на Мег. Най-сетне стигнаха до къщата й. Алиена влезе в голямото помещение. Завари вътре някаква жена, която изобщо не беше виждала преди.
— О! — Спря се смутена пред прага.
— Какво има? — попита я жената.
— Приятелка съм на Мег.
— Тя вече не живее тук — отсече непознатата.
— О, Боже. — Не разбираше защо е толкова груба. — Къде се е преместила?
— Отиде с мъжа си, който напусна този град опозорен — каза жената.
Обзе я разочарование и страх. Беше разчитала на Мег да продаде лесно вълната.
— Това е ужасна вест!
— Той беше безчестен търговец и на твое място не бих се хвалила, че съм й приятелка. Сега се махай.
Алиена се ядоса, че си позволява да говори лошо за Мег.
— Не ме интересува какво е направил мъжът й, Мег беше чудесна жена и много над крадците и курвите в този вмирисан град — заяви тя и излезе навън, преди непознатата да измисли какво да отвърне.
Утехата от словесната й победа бе много кратка.
— Лоша новина — оплака се на Ричард. — Мег е напуснала Уинчестър.
— А тоя, дето живее сега тук, също ли е търговец на вълна? — попита той.
— Не попитах. Много бързах да наддумам стопанката. — Почувства се глупаво.