Монасите мъкнеха чувалите си в навеса на търговеца. При всеки стоварен чувал, търговецът връчваше на главния монах претеглен фунт сребро и дванайсет пенита. Когато се прибраха всички чували, на тезгяха остана кесия сребърници.
— Само десет чувала са — рече търговецът.
— Казах ви, че са само десет — измърмори послушникът на главния монах.
— Този е единайстият — заяви главният монах и сложи ръка на чувала на Алиена.
Тя го зяпна изумена.
Търговецът беше също толкова изненадан.
— Предложих й половин фунт — каза той.
— Аз го купих от нея — отвърна монахът. — И го продадох на теб. — Кимна на другите монаси и те отнесоха чувала й в навеса.
Търговецът изглеждаше вкиснат, но му връчи последния фунт в кесия и още дванайсет пенита. Монахът на свой ред ги даде на Алиена.
Беше онемяла от изумление. Всичко се беше провалило, а сега този напълно непознат човек я беше спасил — и то след като беше груба с него, при това!
— Благодарим ви, че ни помогнахте, отче — каза Ричард.
— Благодарете на Господа — рече монахът.
Алиена не знаеше какво да каже. Беше замаяна от вълнение. Сгуши парите до гърдите си. Как можеше да му се отблагодари? Зяпна в спасителя си. Беше дребничък, слаб, жилав на вид мъж. Движенията му бяха бързи и изглеждаше пъргав и чевръст като малка птица със сиви пера, но с будни и живи очи. Очите му бяха сини всъщност. Ивицата коса около бръснатото му теме беше черна и прошарена със сиво, но лицето му беше младо. Алиена започна да осъзнава, че й е смътно познат. Къде го беше виждала преди?
Неговият ум бе тръгнал в същата посока.
— Вие не ме познавате, но аз ви знам — заговори той. — Вие сте децата на Бартоломю, бившия граф на Шайринг. Знам, че преживяхте големи нещастия и се радвам, че имам възможност да ви помогна. Ще ви купувам вълната по всяко време.
Искаше й се да го разцелува. Не само, че я беше спасил днес, ами беше готов да гарантира и бъдещето й! Най-сетне намери дар слово.
— Не зная как да ви благодаря — промълви тя. — Бог знае, имаме нужда от закрилник.
— Е, вече си имате двама — каза той. — Бог и мен.
Алиена бе трогната до дъното на душата си.
— Вие спасихте живота ми, а аз дори не зная кой сте.
— Името ми е Филип — усмихна се той. — Аз съм приорът на Кингсбридж.
Седма глава
I
Беше голям ден, когато Том Строителя поведе каменарите към кариерата.
Отидоха няколко дни преди Великден, петнайсет месеца след като изгоря старата катедрала. Толкова време бе отнело на приор Филип да събере достатъчно пари, за да наеме занаятчии.
Том беше намерил дървосекач и майстор каменар в Солсбъри, където палатът на епископа бе почти довършен. Горският работник и хората му се трудеха вече от две седмици, намираха и сечаха високи борове и зрели дъбове. Съсредоточили бяха усилията си в горите край реката, нагоре по течението от Кингсбридж, защото беше много скъпо да се превозва материалът по криволичещите разкаляни пътища и можеше да се спестят много пари, като дървото просто се пуска по течението до строежа. Дърветата се одялваха грубо за пилони на скелето, извайваха се грижливо в мостри за зидарите и каменоделците или — с най-високите стволове — се заделяха за бъдеща употреба като тавански греди. В Кингсбридж вече редовно пристигаше хубаво дърво и единственото, което Том трябваше да прави, бе да плаща на дървосекачите всяка събота вечер.
Каменарите бяха пристигнали през последните няколко дни. Майсторът, Ото Черното лице, беше взел със себе си двамата си сина, и двамата опитни каменоделци, четирима внуци, всички чираци, и двама ратаи, единият негов братовчед, а другият — зет му. Такова роднинство беше нормално и Том нямаше възражения: от семейна група обикновено се получаваше добър работен екип.
Засега все още нямаше занаятчии, които да работят в Кингсбридж на самия строеж, освен Том и манастирския дърводелец. Беше добра идея да се натрупа малко материал. Но скоро Том щеше да наеме хората, които да оформят гръбнака на строителния екип, зидарите. Това бяха хората, които редяха камъните един върху друг и вдигаха стените. Тогава щеше да започне голямото начинание. Том крачеше живо и отривисто: на това се беше надявал и за това се беше трудил от десет години.