Выбрать главу

Решил беше, че първият зидар, когото ще наеме, щеше да е синът му, Алфред. Алфред беше почти на шестнайсет години и бе придобил основните умения: можеше да издялва камъните четвъртити и да гради права стена. Щом започнеше наемането, Алфред щеше да получава пълна надница.

Другият му син, Джонатан, бе на петнайсет месеца и растеше бързо. Здраво и жизнено дете, той беше галеничето на целия манастир. В началото Том се безпокоеше малко, че бебето го гледа малоумният Джони Осем пенса, но Джони се оказа грижовен като всяка майка и разполагаше с повече време от повечето майки, което да посвети на подопечния си. Монасите все още не подозираха, че Том е бащата на Джонатан и навярно вече никога нямаше да заподозрат.

Седемгодишната Марта имаше дупка между предните си зъбчета и й липсваше Джак. За нея Том най-много се безпокоеше, защото имаше нужда от майка.

Не липсваха жени, които щяха да се радват да се оженят за строителя и да се грижат за малката му дъщеря. Знаеше, че не беше ни най-малко непривлекателен мъж, а и поминъкът му изглеждаше сигурен вече, след като приор Филип започна да строи сериозно. Том се беше преместил от къщата за гости и си бе построил в селото хубава двустайна къща с комин. След време, като майстор строител, ръководещ целия проект, можеше да очаква заплата и облаги, на каквито можеха да завидят не малко дребни благородници. Но не можеше да си представи как ще се ожени за някоя друга, освен за Елън. Беше като човек, свикнал да пие от най-хубавото вино и открива, че ежедневното вино има вкус на оцет. Имаше една вдовица в селото, пълничка симпатична жена с усмихнато лице, пищна гръд и две добре възпитани деца, която му беше опекла няколко пая и го целуна много топло на коледното празненство. Щеше да се омъжи за него веднага щом пожелаеше. Но той знаеше, че нямаше да е щастлив с нея, защото винаги щеше да копнее за възбудата да е женен за непредсказуемата, избухливата, омайващата, страстната Елън.

Елън беше обещала да се върне някой ден, да го навести. Том изпитваше пламенна увереност, че ще спази това си обещание и се беше вкопчил в идеята упорито, макар да беше изтекла повече от година, откакто тя си замина. А когато все пак се върнеше, щеше да я помоли да се омъжи за него.

Смяташе, че тя вече ще може да го приеме. Не беше вече беден и окаян; можеше да изхрани семейството си, както и нейното. Чувстваше, че с правилен подход биха могли да се предотвратят свадите между Алфред и Джак. Ако Джак бъдеше накаран да работи, Алфред нямаше да негодува толкова срещу него, смяташе Том. Щеше да предложи да вземе Джак за чирак. Момъкът бе показал интерес към строителството, имаше бърз и буден ум, а след около година щеше да е достатъчно голям за тежка работа. Тогава Алфред нямаше да може да казва, че Джак е безделник. Другият проблем беше, че Джак можеше да чете, а Алфред не можеше. Том щеше да помоли Елън да научи Алфред на четмо и писмо. Можеше да му дава уроци всяка неделя. Тогава Алфред щеше да може да се чувства толкова добър, колкото Джак във всяко отношение. Момчетата щяха да са равни, и двамата образовани, и двамата работещи, и много скоро щяха да се изравнят на ръст.

Знаеше, че на Елън всъщност й харесваше да живее с него, въпреки всичките им изпитания. Харесваше тялото му и харесваше ума му. Щеше да иска да се върне при него.

Доколко щеше да може да оправи нещата с приор Филип, беше друг въпрос. Елън бе оскърбила вярата на Филип доста сериозно. Трудно му бе да си представи нещо по-обидно за приор от това, което тя бе сторила. Строителят все още не беше решил този проблем.

Междувременно цялата му мисловна енергия бе съсредоточена над планирането на катедралата. Ото и групата му щяха да вдигнат груб заслон за себе си до каменоломната, където да могат да преспиват нощем. След като се устроеха, щяха да си построят истински къщи и женените щяха да си доведат семействата да живеят с тях.

От всички занаяти, свързани със строителството, каменарството изискваше най-малко умения и най-много мускули. Майсторът каменар вършеше умствената работа: той решаваше кои зони да се разкъртят и в какъв ред; той се грижеше за направата на стълбите и повдигащите механизми; ако се разработваше отвесна стена, той конструираше скелето; той се грижеше кариерата постоянно да се снабдява със сечива от ковачницата. Всъщност къртенето на камъни беше сравнително просто. С помощта на желязна кирка каменарят правеше първоначален жлеб в скалата, после го вдълбаваше с чук и длето. Щом жлебът станеше достатъчно голям, за да отслаби скалата, забиваше в него дървен клин. Ако бе преценил скалата добре, тя щеше да се разцепи точно където той искаше.