Камбаната удари за вечерня. Филип напусна малкия сайвант и се запъти към входа на криптата. Озърна се към портата на манастира и се стъписа, като видя, че Том Строителя влиза през нея с всички каменари. Защо се връщаха? Том беше казал, че ще се задържи навън седмица, а работниците щяха да останат там неопределено дълго. Забърза се насреща им.
Когато се приближи видя, че са уморени и отпаднали духом все едно, че се беше случило нещо ужасно обезкуражаващо.
— Какво има? — рече той. — Защо сте тук?
— Лоша новина — отвърна Том Строителя.
Филип кипеше от гняв през цялата вечерня. Направеното от граф Пърси беше възмутително. Никакво съмнение нямаше кой бе прав и кой крив в този случай, никакво двусмислие нямаше в разпоредбите на краля: графът лично беше присъствал, когато бе направено изявлението, а правото на приората да разработва кариерата бе утвърдено в харта. Дясното му стъпало потупваше нервно и ядосано по каменния под на криптата. Ограбваха го. Пърси все едно, че беше откраднал пенита от църковна хазна. Една троха оправдание нямаше за това. Хамли нагло се бе опълчил и на Бога, и на краля. Но най-лошото бе, че Филип не можеше да строи новата катедрала, ако не взима безплатно камък от кариерата. Вече работеше с почти минимален бюджет и ако се наложеше да плаща пазарната цена за камъка си и превоза от още по-далече, въобще нямаше да може да строи. Щеше да се наложи да чака още година или повече, а така щяха да станат шест или седем години, преди да може отново да води служби в катедралата. Мисълта беше непоносима.
Проведе спешен катедрален съвет веднага след вечернята и съобщи на монасите новината.
Беше си разработил техника за справяне с катедралните съвети. Ремигий, помощник-приорът, все още хранеше неприязън към него заради това, че го беше победил на избора и често пъти я издаваше, когато се обсъждаха манастирските дела. Беше консервативен, лишен от въображение педантичен човек и целият му подход към ръководенето на приората противоречеше на този на Филип. Братята, които бяха подкрепили Ремигий в избора, обикновено го поддържаха и на съвета: Андрю, сприхавият сакрист; Пиер циркуитора, който отговаряше за дисциплината и имаше тесногръд подход, който донякъде вървеше със службата му; Джон Дребосъка, мързеливият ковчежник. По същия начин най-близките братя на Филип бяха мъжете, които се бориха за него: Кътбърт Белоглавия, старият иконом и младият Милий, на когото Филип беше дал новосъздадения пост на касиер, за да контролира манастирските финанси. Филип винаги оставяше именно него да спори с Ремигий. Обикновено обсъждаше всичко важно с Милий преди съвета, а когато се случеше да не го направи, на касиера можеше да се разчита, че ще представи гледна точка близка до тази на приора. След това той сумираше решението като безпристрастен арбитър и макар Ремигий рядко да поддържаше неговото, често пъти приемаше някой от аргументите му или леко пригаждаше предложението му, за да поддържа усещането за управление в мир и съгласие.
Монасите се разгневиха от стореното от граф Пърси. Всички се бяха се възрадвали, когато крал Стивън бе дал на приората неограничено безплатен дървен материал и камък, и сега бяха възмутени, че Пърси е дръзнал да се противопостави на повелята на краля.
Обаче щом протестите затихнаха, Ремигий изтъкна друго.
— Помня, че казах това преди година — почна той. — Договорът, според който кариерата се притежава от графа, но ние имаме права да вадим материал, беше неудовлетворителен. Трябваше да държим на пълна собственост.
В тази забележка имаше известна справедливост, но от това на Филип не му беше по-лесно да го преглътне. За пълна собственост се беше споразумял с лейди Реган, но тя го беше измамила в последната минута. Изкушаваше се да заяви, че е направил най-добрата възможна сделка и че би искал да види как Ремигий щеше да се оправи по-добре в измамния лабиринт на кралския двор. Но го премълча, защото в края на краищата беше приорът и трябваше да носи отговорност, когато нещата се объркат.
Милий му се притече на помощ.
— Всичко това е много добре, да ни се иска кралят да ни беше дал пълно право на собственост над кариерата, но той не го даде и главният въпрос е какво да правим сега?