— Не й позволявай да ти гложди ума, Уили момчето ми — беше казала Кейт съчувствено. — Искаш големи цици и дълга коса? Имаме ги. Защо не вземеш Бети и Мили заедно тази нощ, четири големи гърди само за теб?
Но Бети и Мили не бяха невинни и с бяла кожа, и уплашени до смърт; и не бяха го задоволили. Всъщност, той не беше постигал истинско удовлетворение с жена след онази нощ с Алиена, тук, в спалнята на графа.
Изтласка мисълта от ума си. Епископ Уейлрън говореше с майка му.
— Предполагам знаете, че приорът на Кингсбридж е сложил ръка на кариерата ви?
Не знаеха. Уилям беше изумен, а майка му кипна.
— Какво? Как?
— Явно охраната ви е успяла да върне каменарите, но на другия ден, когато са се събудили, кариерата била завзета от монаси, пеещи химни и вашите са се уплашили да посегнат на Божии хора. Приор Филип след това е наел каменарите ви и сега всички работят заедно в пълен сговор. Изненадан съм, че пазачите ви не са се върнали да ви го съобщят.
— Къде са тези страхливци? — кресна майка му побесняла. Лицето й беше пламнало. — Аз ще се разправям с тях… ще заповядам топките им да отрежат…
— Разбирам защо не са се върнали — каза Уейлрън.
— Остави ги пазачите — сопна й се баща му. — Те са просто войници. Онзи лукав приор е виновникът. Изобщо не си представях, че може да ни извърти такъв номер. Надхитри ни, това е.
— Точно така — кимна Уейлрън. — При цялата свята невинност, която излъчва, тоя е хитър като домашен плъх.
Уилям си помисли, че Уейлрън също приличаше на плъх, черен, с остра муцуна и лъскави черни косми, който клечи в ъгъла с коричка в лапите, а очичките му шават из стаята, докато си гризе обеда. Защо го интересуваше кой е завзел кариерата? Той беше също толкова хитър като приор Филип, също кроеше нещо.
Майка му заяви:
— Не можем да позволим да се измъкне така. Хамли не трябва да позволят да изглеждат победени. Онзи приор следва да бъде унизен.
Баща му не беше толкова убеден.
— Само една кариера е. А и кралят нали…
— Не е само кариерата, става дума за семейната чест — прекъсна го майка му. — Остави какво е казал кралят.
Уилям беше съгласен с нея. Филип от Кингсбридж се беше опълчил на Хамли и трябваше да бъде смачкан. Ако хората не се боят от теб, нямаш нищо. Но не разбираше къде е проблемът.
— Защо не отидем с няколко души и просто да изхвърлим работниците на приора?
Баща му поклати глава.
— Едно е да нарушиш пасивно кралската воля, както направихме, като разработихме сами кариерата. Съвсем друго е да пратиш въоръжени хора да изгонят работници, които са там с изричното разрешение на краля. Може да загубя графството заради това.
Уилям със съжаление разбра, че е прав. Баща му винаги беше предпазлив, но предпазливостта му обикновено се оказваше оправдана.
— Аз имам предложение — заяви епископ Уейлрън. Уилям още в началото бе убеден, че крие нещо в извезания си черен ръкав. — Смятам, че тази катедрала не трябва да се строи в Кингсбридж.
Думите му озадачиха младежа. Не можеше да схване връзката. Баща му също. Но майка му ококори очи. Спря замалко да чеше лицето си и каза замислено:
— Интересна идея.
— В старо време повечето катедрали бяха в села като Кингсбридж — продължи Уейлрън. — Много от тях допреди шейсет-седемдесет години бяха преместени в градове, по времето на първия крал Уилям. Кингсбридж е малко затънтено селце. Там няма нищо, освен един порутен манастир, който не е достатъчно богат, за да поддържа катедрала, още по-малко да я строи.
— А вие къде бихте пожелал да се построи? — попита майка му.
— Шайринг — отвърна Уейлрън. — Това е голям град — населението трябва да е хиляда души и отгоре. Има си пазар и ежегоден панаир на вълната. И е на главен път. Шайринг е разумно решение. И ако заедно направим кампания за това — епископът и графът в съюз — бихме могли да го наложим.
Баща му каза:
— Но ако катедралата е в Шайринг, монасите на Кингсбридж няма да могат да се грижат за нея.
— Точно това е идеята — намеси се нетърпеливо майка му. — Без катедралата Кингсбридж ще е едно нищо, приоратът ще потъне в забрава, а Филип отново ще е нищожество, каквото заслужава да е.
— Тогава кой ще поддържа новата катедрала? — настоя баща му.
— Нова църковна управа — каза Уейлрън. — Назначена от мен.
В началото Уилям бе също толкова озадачен като баща си, но вече започваше да схваща мисълта на епископа: с преместването на катедралата в Шайринг, Уейлрън също така щеше да наложи личен контрол над нея.
— А парите? — попита баща му. — Кой ще плаща за новата катедрала, ако не приоратът Кингсбридж?