— Смятам, че ще открием, че повечето имот на приората е посветен на катедралата — отвърна Уейлрън. — Ако катедралата се премести, имотът върви с нея. Например, когато крал Стивън раздели старото графство Шайринг, той даде планинските ферми на приората Кингсбридж, както знаем много добре. Но го направи, за да подпомогне финансирането на новата катедрала. Ако му кажем, че някой друг ще строи новата катедрала, ще очаква приоратът да отстъпи тези земи на новите строители. Монасите ще упорстват, разбира се. Но огледът на хартите им ще реши въпроса.
Картината ставаше все по-ясна за Уилям. С този ход Уейлрън щеше не само да наложи властта си над катедралата. Щеше също така да сложи ръка на повечето богатство на приората.
Баща му мислеше в същата посока.
— За вас това е голям замисъл, епископе, но какво носи той на мен?
Отговори майка му:
— Не разбираш ли? — започна тя сприхаво. — Твоя Шайринг. Помисли си колко богатство ще се стече към града с катедралата. Ще има стотици занаятчии и работници, които ще строят църквата години наред: всички те ще трябва да живеят някъде и да ти плащат наем, да купуват храна и облекло на твоя пазар. След това ще са клириците, които ръководят катедралата. И миряните, които ще идват в Шайринг вместо в Кингсбридж на Великден и Петдесетница за големите служби. И поклонниците, които идват да видят светините… Всички те ще харчат пари. — Очите й бяха блеснали от алчност. Уилям не помнеше да я е виждал толкова въодушевена от дълго време. — Ако успеем с това, бихме могли да превърнем Шайринг в един от най-важните градове в кралството!
„И всичко ще е мое“, помисли си Уилям. „Когато татко умре, аз ще съм графът“.
— Добре — каза баща му. — Ще съсипем Филип, това ще ви донесе власт, епископе, а мен ще направи богат. Как би могло да се направи?
— Решението за преместване на катедралата трябва да се вземе от архиепископа на Кентърбъри, теоретично.
Майка му го изгледа рязко.
— Защо „теоретично“?
— Защото точно в момента няма архиепископ. Уилям от Корбъл умря по Коледа, а крал Стивън все още не е посочил неговия наследник. Ние обаче знаем кой най-вероятно ще получи поста: нашият стар приятел Хенри от Уинчестър. Той много иска тази длъжност. Папата вече му е поверил временно властта. А кралят му е брат.
— Доколко е приятел? — попита баща му. — Не направи много за вас, когато се опитахте да вземете това графство.
Уейлрън сви рамене.
— Ще ми помогне, ако може. Трябва да поднесем убедителен аргумент.
— Няма да иска да си създава силни врагове — изтъкна майка му. — Точно сега, ако иска да стане епископ.
— Правилно. Но Филип не е толкова силен. Едва ли ще го питат за избора на архиепископ.
— Тогава защо Хенри просто не ни даде каквото искаме? — попита Уилям.
— Защото не е архиепископът, все още. И знае, че хората го наблюдават да видят как се държи като надзорник. Иска да го видят, че взима справедливи решения, а не просто раздава услуги на приятели. Много време имаме за това след избора.
Майката на Уилям разсъди на глас:
— Значи най-доброто, което може да се каже, е, че ще изслуша съчувствено аргумента ни. Кой, обаче, е нашият аргумент?
— Това, че Филип не може да построи катедрала, а ние можем.
— А как ще го убедим в това?
— Били ли сте в Кингсбридж напоследък?
— Не.
— Аз бях, по Великден. — Уейлрън се усмихна. — Още не са започнали строителството. Имат само един изравнен терен с няколко колчета набити в земята и някакви въженца, очертаващи къде се надяват да строят. Започнали са да копаят основите, но са стигнали само до няколко стъпки. Някакъв зидар работи там с чирака си и по един-двама монаси им помагат от време на време в черната работа. Жалка гледка, особено при дъжд. Иска ми се епископ Хенри да го види.
Майка му кимна замислено. Уилям разбираше, че планът е добър, колкото и противна да му беше мисълта за сътрудничество с омразния Уейлрън Бигод.
Който продължи:
— Ще обясним на Хенри предварително колко малко и невзрачно място е Кингсбридж, и колко беден е манастирът. След това ще му покажем обекта, където им е отнело повече от година, за да изкопаят няколко плитки дупки. После ще го заведем в Шайринг и ще го впечатлим с това колко бързо би могло да се построи там катедрала, с цялата енергия на епископа, графа и гражданството, впрегната в проекта.
— Хенри ще дойде ли? — попита майка му с тревога.
— Можем само да го помолим — отвърна Уейлрън. — Ще го поканя да посети Кингсбридж на Петдесетница в качеството си на епископ. Така ще го поласкаем с намека, че вече го смятаме за новия архиепископ.