Най-сетне утринното зарево пропука нощта и той отново отиде до криптата, този път за утренята. Монасите бяха неспокойни и възбудени: знаеха, че този ден е съдбовен за бъдещето им. Сакристът претупа набързо литургията и за първи път Филип му прости.
Когато напуснаха криптата и се запътиха към трапезарията за закуска, беше се разсъмнало напълно и небето бе ясно и синьо. Бог поне беше пратил време, за каквото се бяха молили. Беше добро начало.
Том Строителя знаеше, че този ден бе заложено бъдещето му.
Филип му бе показал писмото от приора на Кентърбъри. Том беше сигурен, че ако катедралата се строеше в Шайринг, Уейлрън щеше да наеме свой майстор строител. Нямаше да пожелае да използва план, одобрен от Филип, нито да рискува да назначи някой, който можеше да остане верен на Филип. За Том това означаваше или Кингсбридж, или нищо. Това бе единствената възможност изобщо да строи катедрала и днес тя беше изложена на риск.
Поканиха го да присъства на катедралния съвет сутринта. Случваше се от време на време. Обикновено беше заради това, че щяха да обсъждат строителната програма и можеше да им потрябва експертното му мнение по въпроси около планирането, цената или сроковете. Днес щеше да организира разпределението на доброволците, ако изобщо дойдеха такива. Искаше строителният обект да ври и кипи от дейност, когато пристигнеше епископ Хенри.
Строителят седеше търпеливо при четенията и молитвите, без да разбира латинските думи и мислеше за плановете си за деня. След това Филип мина на английски и го покани да очертае организацията на работата.
— Аз ще градя източната стена на катедралата, а Алфред ще полага камък в основите — започна Том. — Целта и в двата случая е да покажем на епископ Хенри колко е напреднало строителството.
— Колко души ще трябват на двама ви за помощ? — попита Филип.
— На Алфред ще му трябват двама работници да му носят камъните. Ще му трябва и някой, дето да му забърква хоросана. На мен също ще ми трябва един за правене на хоросан и двама носачи. Алфред може да използва необработени камъни в основите, стига да се плоски отгоре и отдолу, но моите камъни ще трябва да са добре издялани, защото ще се виждат над земята, затова върнах двама каменоделци от кариерата да ми помагат.
Филип добави:
— Всичко това е много важно, за да впечатлим епископ Хенри, но повечето доброволци ще копаят основите.
— Точно така. Основите са очертани за целия канцел на катедралата и повечето от тях са все още едва на няколко стъпки дълбочина. Монаси трябва да работят на скрипците — вече съм показал на няколко от вас как се прави — а доброволците могат да пълнят буретата.
— А ако дойдат повече доброволци, отколкото можем да използваме? — попита Ремигий.
— Можем да намерим работа за всякакъв брой — отвърна Том. — Ако нямаме достатъчно повдигащи устройства, хората могат да изнасят пръст от дупките във ведра и кошове. Дърводелецът ще трябва да е под ръка да прави допълнителни стълби — дървото го имаме.
— Но има граница в броя хора, които могат да слязат в този изкоп за основите — настоя Ремигий.
Том имаше чувството, че Ремигий просто иска да спори.
— Ще поеме няколкостотин души — отвърна той сухо. — Ямата е голяма.
— А има и друга работа за вършене, освен копаенето — изтъкна Филип.
— Точно така — кимна Том. — Другата важна работа е носенето на дървен материал и камък до обекта от речния бряг. Вие, монасите, трябва да се погрижите материалите да се струпат на подходящите места на обекта. Камъните трябва да отидат до дупките на основите, но извън терена на църквата, за да не пречат. Дърводелецът ще ви каже къде да се струпа дървеният материал.
— Всички ли доброволци ще са неопитни? — попита Филип.
— Не е задължително. Ако получим хора от градовете, между тях може да има някои занаятчии, надявам се. Трябва да разберем кои са те и да ги използваме. Дърводелците могат да строят заслони за зимна работа. Всички зидари могат да дялат камъни и да редят основи. Ако има ковач, ще го поставим да работи в селската ковачница, да прави сечива. Всички такива неща ще са изключително полезни.