Все още раздаваше заповеди, когато някой го потупа по рамото и заговори на френски:
— Приор Филип, бихте ли ми обърнал внимание замалко?
Беше дякон Балдуин, помощникът на Уейлрън Бигод.
Филип се обърна и видя пред себе си цялата гостуваща група, всички на коне, достолепно облечени и зяпнали в изумление в сцената наоколо. Епископ Хенри, нисък набит мъж с вечно заядливото си изражение и късо подстриганата си по монашески коса, в странен контраст с извезаното му пурпурно палто. До него епископ Уейлрън, облечен в черно както винаги, с не съвсем прикрит смут зад обичайното си хладно презрение. Дебелия Пърси Хамли до него, с мускулестия си син Уилям и грозната си жена Реган. Пърси и Уилям изглеждаха объркани, но Реган разбираше съвсем точно какво бе направил Филип и отвътре кипеше от гняв.
Вниманието на Филип се върна на епископ Хенри и за своя изненада той забеляза как епископът го удостои с поглед, изпълнен с жив интерес. Филип го погледна открито в очите. Изражението на епископа издаваше изненада, любопитство и някак леко насмешлива почит. След миг Филип се приближи към госта си, задържа главата на коня му и целуна подадената му от Хенри, отрупана с пръстени ръка.
Хенри слезе с плавно пъргаво движение, а останалите от свитата му го последваха. Филип извика двама монаси да отведат конете в конюшнята. Хенри беше приблизително на неговата възраст, но червендалестото му лице и пищно облечената фигура го правеха да изглежда малко по-възрастен.
— Е, отец Филип — заговори той. — Дойдох да проверя някои сведения, че не сте способни да строите нова катедрала тук в Кингсбридж. — Замълча и бавно огледа стотиците работници, после погледът му се върна на приора. — Изглежда, че съм бил погрешно информиран.
Сърцето на Филип прескочи. Хенри едва ли можеше да го каже по-ясно: Филип беше спечелил.
Обърна се към епископ Уейлрън. Лицето му се беше стегнало в едва сдържан гняв. Знаеше, че отново е надвит. Филип коленичи, сведе глава, за да прикрие триумфалната радост на лицето си и целуна дланта на своя епископ.
Том изпитваше наслада от зидането на стената. Толкова отдавна не беше го правил, че бе забравил дълбокото спокойствие, идващо от това да редиш камък върху камък в съвършено прави линии и да гледаш как зидът расте.
Когато доброволците започнаха да прииждат на стотици и той разбра, че планът на Филип ще успее, радостта му стана още по-голяма. Тези камъни щяха да са част от неговата катедрала. А тази стена, която сега бе само стъпка висока, след време щеше да се извиси към небето. Чувстваше, че това бе началото на остатъка от живота му.
Том разбра кога пристигна епископ Хенри. Като камък, хвърлен във вир, епископът отпрати вълна през множеството работници, щом хората започнаха да спират работата си за миг и да поглеждат нагоре към пищно облечените фигури, които придирчиво си пробираха път през калта. Самият той продължи с реденето на камъните. Епископът трябваше да се е слисал от гледката с хилядата доброволци, които весело и въодушевено се трудеха, за да съградят новата си катедрала. Сега Том трябваше да направи също толкова добро впечатление. Никога не беше спокоен в компания на богато облечени хора, но трябваше да изглежда вещ и мъдър, вярващ и уверен в себе си, точния човек, на когото с благодарност някой би поверил обременителната сложност на толкова огромен и скъп строителен проект.
Наблюдаваше с едно око гостите и когато групата им се приближи, остави мистрията си. Приор Филип поведе епископ Хенри към него и Том коленичи и целуна ръката на епископа. Филип рече:
— Том е нашият строител, пратен ни от Бога в деня, когато старата църква изгоря.
Том отново коленичи пред епископ Уейлрън, а след това погледна останалите от групата. Напомни си, че е майсторът строител и не бива да проявява прекалено раболепие. Позна Пърси Хамли, комуто бе построил половин къща някога.
— Милорд Пърси — поздрави го със сдържан поклон. Зърна грозната жена на Пърси. — Милейди Реган. — След това погледът му се спря на сина. Спомни си как Уилям едва не беше прегазил Марта на големия си боен кон и как Уилям се беше опитал да купи Елън в горите. Гадна издънка беше този младеж. Но Том задържа лицето си в маска на хладна учтивост. — И младия лорд Уилям. Моите почитания.
Епископ Хенри го гледаше проницателно.
— Начертал ли сте плановете си, Том Строителю?