Джак се беше опасявал от това.
През цялата година беше знаел, че майка му тъгува за Том Строителя. Не беше така спокойна и уравновесена като преди. Често пъти погледът й ставаше унесен и отчужден. А нощем понякога издаваше стонове, сякаш сънуваше или си представяше, че се люби с Том. Знаел беше през цялото време, че тя ще се върне. А сега се бе съгласила да остане.
Не можеше да го понесе.
Двамата винаги бяха живели щастливо заедно. Обичаше майка си и майка му го обичаше, и нямаше никой друг помежду им.
Животът в гората бе някак безинтересен, вярно. Липсвало му беше обаянието на тълпите и градовете, които беше видял в краткото си съжителство със семейството на Том. Липсваше му Марта. Странно, но облекчаваше скучното си ежедневие в леса с мечти за онова момиче, за което мислеше като за Принцесата, макар да знаеше, че името й бе Алиена. И щеше да му е интересно да работи с Том и да научи как се строят сгради. Но нямаше вече да е свободен. Други хора щяха да му казват какво да прави. Щеше да е длъжен да работи, все едно дали иска или не. И щеше да дели майка си с останалия свят.
Седеше на стената недалече от манастирската порта, умислен и натъжен, когато изведнъж я зърна: Принцесата.
Джак примига изумено. Тя се измъкна през тълпата и се запъти към портата. Изглеждаше отчаяна. Беше дори още по-красива, отколкото я помнеше. В онези дни бе имала закръглено, сластно момичешко тяло, облечено в скъпи дрехи. Сега изглеждаше по-тънка и повече жена, отколкото момиче. Прогизналата от пот ленена рокля, която носеше, бе полепнала по тялото й, показвайки пълните й гърди и ребрата под тях, плосък стомах, тесни бедра и дълги крака. Лицето й бе зацапано с кал и буйните й къдрици бяха разрошени. Беше притеснена от нещо, уплашена и отчаяна, но чувството само правеше лицето й по-лъчезарно. Джак беше запленен от гледката. Усети странно раздвижване в слабините си, каквото не беше изпитвал никога досега.
Тръгна след нея. Не беше съзнателно решение. В един момент седеше на стената зяпнал в нея, а в следващия вече бързаше през портата зад нея. Настигна я на улицата отвън. Миришеше на мускус като след тежък труд. Спомни си, че обикновено ухаеше на цветя.
— Нещо не е наред ли? — заговори й той.
— Всичко е наред — отвърна тя кратко и ускори стъпките си.
Джак продължи с нея.
— Ти не ме помниш. Последния път, когато се срещнахме, ми обясни как се зачеват бебета.
— О, я млъкни и се разкарай! — извика му тя.
Той се спря и я остави да продължи. Почувства се разочарован. Явно беше казал нещо неуместно.
Отнесла се беше с него като с досадно хлапе. Той беше на тринайсет, но от висините на нейните близо осемнайсет това сигурно приличаше на детство.
Видя как отиде до една къща, извади ключ, който висеше на каишка на шията й и отключи вратата.
Тя живееше тук!
Това промени всичко.
Изведнъж перспективата да напусне леса и да заживее в Кингсбридж вече не изглеждаше толкова лоша. Щеше да вижда Принцесата всеки ден. Това щеше да компенсира много.
Остана на място, загледан към вратата, но тя не се появи повече. Беше нелепо, да стои така на една улица с надеждата да види момиче, което едва го познаваше. Но не искаше да помръдне. Ново чувство кипеше в душата му. Нищо друго вече не изглеждаше особено важно, освен Принцесата. Мислеше само за нея. Беше омагьосан. Беше обсебен.
Беше влюбен.