Денят започна да гасне изненадващо бързо, както ставаше понякога в мокри есенни следобеди. Том взе да се тревожи дали щеше да разпознае крадеца в дъжда. На свечеряване човешкият поток към и от града изтъня, защото повечето гости си бяха тръгнали, за да успеят да се приберат по селските си домове до стъмване. В по-високите къщи на града и в крайградските съборетини запримигваха запалени свещи и фенери. Строителят се замисли унило дали пък крадецът нямаше да пренощува в Солсбъри. Можеше да има непочтени приятели, които да го приютят, макар и да знаеха, че бяга от закона. Можеше да…
В този момент видя някакъв човек с шал през устата.
Вървеше по дървения мост до други двама мъже. Изведнъж на Том му хрумна, че двамата съучастници на крадеца, плешивият и оня със зелената шапка, можеше да са го придружили. Не беше видял нито единия, нито другия в града, но можеше да са се разделили за известно време и след това да са се събрали отново на връщане. Изруга тихо: едва ли щеше да може да надвие и тримата. Но когато го наближиха, групата се раздели и той облекчено въздъхна — не бяха заедно в крайна сметка.
Първите двама бяха баща и син, селяни с тъмни очи, събрани над кривите им носове. Поеха по Портуей и мъжът с шала ги последва.
Загледа походката му, докато крадецът се приближаваше. Изглеждаше трезвен. Жалко.
После хвърли поглед назад към града и видя, че на моста излязоха жена и момиче: Агнес и Марта. Това го смути. Не беше предвидил, че ще са тук, когато нападне крадеца. Но се сети, че не им беше наредил друго.
Когато всички се озоваха на пътя пред него, той се напрегна. Беше едър човек и повечето мъже му отстъпваха при свада. Но беззаконниците бяха отчаяни хора и никога не се знаеше какво може да се случи при един бой.
Двамата селяни подминаха. Бяха леко подпийнали и си говореха нещо за коне. Том откачи чука си с желязната глава от колана и го претегли в дясната си ръка. Ненавиждаше крадците. Нищо не работеха, а взимаха хляба на добрите хора. Никакви угризения нямаше да има, ако халосаше някой такъв с тоя чук.
Крадецът като че ли позабави, докато идваше към него, сякаш предусетил опасност. Том изчака докато се доближи на четири-пет крачки — твърде близо, за да избяга назад и твърде далече, за да го подмине бежешком. Претъркаля се през насипа, прескочи изкопа и застана на пътя.
Мъжът закова на място и го зяпна.
— Какво е това? — измърмори нервно.
Не ме позна, помисли си Том.
— Ти открадна прасето ми вчера, а днес го продаде на касапин.
— Никакво прасе не съм…
— Не отричай — изсъска строителят. — Само ми дай парите, които взе за него и няма да те ударя.
За миг си помисли, че крадецът се кани да направи точно това. Поотпусна се като видя, че се колебае. После мъжът се завъртя обратно и затича — право срещу Агнес.
Не беше се засилил достатъчно, за да я събори — а и тя бе жена, която не може да събориш току-така — и двамата запристъпяха насам и натам като в тромав танц. После той съобрази, че жената срещу него нарочно му пречи и я избута настрани. Тя изпъна крака си, докато я подминаваше. Стъпалото й се заклещи между коленете му и двамата паднаха.
Сърцето на Том беше скочило в гърлото му, когато се затича към тях. Крадецът се изправяше, притиснал коляното си в гърба й. Строителят го сграбчи за яката и го издърпа от жена си. Извлече го встрани от пътя, преди да е успял да се съвземе и го блъсна в канавката.
Агнес се изправи. Марта притича към нея.
— Добре ли си? — бързо попита Том.
— Да.
Двамата селяни бяха спрели, обърнаха се и зяпнаха зачудени. Крадецът стоеше на колене в канавката.
— Той е разбойник — извика им Агнес, за да не се месят. — Открадна ни прасето.
Селяните не отвърнаха, само зачакаха да видят какво ще стане по-натам.
Том отново заговори на крадеца:
— Дай си ми парите и ще те пусна.
Мъжът изскочи от канавката бърз като плъх, с нож в ръката и замахна към гърлото му. Агнес изпищя. Том се наведе. Ножът посече през лицето му и убийствената болка го ужили по челюстта.
Отстъпи и замахна с чука, докато онзи отново се опитваше да го намушка с ножа. Крадецът скочи назад и нож и чук засвистяха и закънтяха във влажния вечерен въздух, без да улучат.
За миг двамата мъже замръзнаха неподвижно един срещу друг, тежко задъхани. Бузата на Том го болеше. Съзнаваше, че силите им са равни, защото макар той да бе по-едрият, крадецът имаше нож, много по-опасно оръжие от един зидарски чук. Ледената хватка на страха го стисна за гърлото щом осъзна, че може всеки момент да умре. Изведнъж усети, че не може да диша.
С крайчеца на окото си улови внезапно движение. Крадецът също го видя, озърна се към Агнес и бързо сниши глава, за да се опази от камъка, полетял от ръката й.