— И двамата бяхме девствени — отрони той.
Тя разбра за какво си мисли. Усмихна се, а после лицето й отново се натъжи.
— Сякаш бе толкова отдавна.
— Може ли да ядем вече? — попита Марта.
Стомахът на Том изръмжа от миризмата на супата. Бръкна с купата си във врящото котле и гребна няколко резенчета ряпа, плуващи в рехавия овес. С тъпия ръб на ножа опита ряпата. Не беше се сварила цялата, но реши да не ги кара да чакат повече. Даде по паница на всяко дете, после гребна и за Агнес.
Изглеждаше умърлушена и замислена. Задуха супата си да я поохлади, след което вдигна купата към устните си.
Децата бързо пресушиха паниците си и поискаха още. Том издърпа котлето от огъня с пеша на наметалото, за да не опари ръцете си и им сипа останалото.
— А ти? — каза Агнес, щом се върна до нея.
— Ще ям утре — отвърна той.
Изглеждаше твърде уморена, за да спори.
После Том и Алфред разпалиха още повече огъня и насъбраха достатъчно дърва за цялата нощ. Всички се загърнаха в наметалата си и налягаха да спят върху горската шума.
Том спеше леко и когато Агнес простена, се събуди на мига.
— Какво има? — прошепна й той.
Тя отново изстена. Лицето й беше бледо, а очите затворени. След миг промълви:
— Бебето идва.
Сърцето на Том подскочи. Не тук, помисли си той. Не тук, на замръзналата земя сред гората.
— Но не му е време.
— Рано му е — съгласи се тя.
Том се постара да запази спокойствие.
— Водата ти изтече ли?
— Скоро след като напуснахме колибата на горския — изохка Агнес, без да отвори очи.
Том си спомни как тя внезапно свърна в храстите като в отговор на спешен естествен повик.
— А болките?
— Оттогава.
Беше напълно в характера й да си премълчи.
Алфред и Марта се събудиха.
— Какво става? — попита момчето.
— Бебето идва — отвърна Том.
Марта избухна в сълзи.
Том се намръщи.
— Можеш ли да издържиш да се върнем до колибата на лесничея?
Там поне щяха да имат покрив и слама, на която да легне, и някой да помогне.
Агнес поклати глава.
— Бебето вече се е изсипало.
— Скоро ще е, значи!
Бяха в най-пустата част на гората. От сутринта не бяха виждали село, а лесничеят беше казал, че няма да видят през целия следващ ден. Това означаваше, че нямаше да намерят жена, която да акушира. Том трябваше да изроди детето сам, в студа, само с децата за помощ, а ако нещо се объркаше, нямаше никакви лекове и никакви знания…
„Вината е моя“, помисли си той. „Аз й направих дете и аз я докарах до тази нищета. Тя ми се довери да я издържам и закрилям, а сега ражда под открито небе, посред зима“. Винаги беше презирал мъже, направили деца и оставили ги след това да гладуват. А ето, че не беше с нищо по-добър от тях. Идеше му да потъне вдън земята от срам.
— Толкова съм уморена — промълви Агнес. — Не вярвам, че ще успея да помогна на бебето да види бял свят. Искам да отдъхна. — Лицето й лъщеше на светлината на огъня под капчиците пот.
Том осъзна, че трябва да се вземе в ръце. Трябваше да вдъхне сила на Агнес.
— Аз ще ти помогна.
Нищо странно или сложно нямаше в това, което предстоеше. Беше гледал ражданията на няколко деца. Работата обикновено се вършеше от жени, защото знаеха какво изпитва майката, а това им даваше възможност да са повече в помощ. Но нямаше причина мъж да не може да свърши необходимото. Първо трябваше да я накара да се почувства удобно; после да разбере колко е напреднало раждането; след това да подготви каквото трябва; после да я успокои и да й вдъхне вяра, докато чакат.
— Как се чувстваш? — попита я той.
— Студено ми е — отвърна му тя.
— Ела по-близо до огъня.
Свали наметалото си и го просна на една крачка от пламъците. Агнес се помъчи да се изправи на крака. Том я вдигна лесно и я положи върху постелката.
Коленичи до нея. Вълнената туника, която тя носеше под наметалото си, имаше копчета по цялата предница. Той разкопча две от тях и пъхна ръцете си вътре. Агнес изохка.
— Боли ли? — рече той изненадан и притеснен.
— Не — отвърна тя с къса усмивка. — Ръцете ти са студени.
Той опипа корема й. Издутото беше по-високо и по-изпъкнало от предната нощ, когато двамата бяха спали заедно в сламата на пода на една селска колиба. Той натисна малко по-силно, опипвайки телцето на нероденото бебе. Намери единия край на тялото, точно под пъпа на Агнес, но не можа да напипа другия.