За миг тя се отдръпна и отлепи тялото си от неговото. Замаян усети как надигна ризата над кръста му, след което възседна бедрата му. Взря се в очите му с всевиждащия си поглед и се сниши. В един мъчителен миг, когато телата им се докоснаха, тя се поколеба; след това той усети, че влиза в нея. Усещането бе толкова възбуждащо, че бе готов да изригне от наслада. Тя задвижи бедрата си, усмихна му се и целуна лицето му.
След малко тя притвори очи и започна да стене, и той разбра, че губи контрол. Загледа я щастлив и замаян. Стенеше тихо и накъсано, движеше се все по-бързо и по-бързо, и екстазът й доведе Том до дълбините на изстрадалата му душа така, че не знаеше вече дали му се иска да заплаче, да извика от радост или да се разсмее неистово. А после взривът на насладата разтърси и двамата като дървета в буря, отново и отново, докато сетната им страст затихна и тя се отпусна върху гърдите му.
Дълго време лежаха така. Топлината на тялото й попи в него и той се унесе в лека дрямка. Кратка беше и приличаше повече на блян, отколкото на истински сън. Но когато отвори очи, умът му се бе прояснил.
Вгледа се в лежащата върху него красива млада жена и мигновено осъзна, че не беше никакъв ангел, а Елън, бегълката. Същата, която бе срещнал в тази част на леса, когато им откраднаха прасето. Тя усети раздвижването му и отвори очи. Погледна го със смесица от обич и безпокойство. Изведнъж той се сети за децата си. Отмести я леко от себе си и се надигна. Алфред и Марта лежаха в листата, загърнати в наметалата си и слънцето огряваше спящите им лица. Събитията от предната нощ се върнаха в ума му на ужасяващ порой. Спомни си, че Агнес е мъртва и че бебето — синът му! — го няма, и зарови лице в шепите си.
Чу странното изсвирване на Елън и вдигна глава. Откъм дърветата се появи фигура и строителят разпозна в нея чудатото й на вид момче, Джак, с мъртвешки бялата му кожа, рижата коса и светлосините птичи очи. Стана и заоправя дрехите си, а Елън също се изправи и се загърна в наметалото си.
Момчето носеше нещо в ръцете си и го поднесе на Том да го види. Позна го веднага. Беше половината от наметалото му, с което бе увил бебето, преди да го остави върху гроба на Агнес.
Объркан, той зяпна в момчето, а след това в Елън. Тя взе ръцете му в своите, погледна го в очите и каза:
— Твоето бебе е живо.
Не посмя да й повярва. Не можеше да се случи нещо толкова чудесно, толкова щастливо на този свят.
— Не може да бъде.
— Живо е.
Обзе го плаха надежда.
— Наистина ли? — промълви той. — Наистина ли?
Тя кимна.
— Наистина. Ще те заведа при него.
Том разбра, че го казва сериозно. Вълната на облекчение и щастие го заля. Падна на колене на земята и чак тогава даде воля на сълзите си.
V
— Джак чу плача на бебето — обясни Елън. — Беше тръгнал към реката до едно място на север оттук, където човек може да убие патици с камък, стига да се цели добре. Не знаеше какво да направи, затова дотича до вкъщи да ме доведе. Но на идване видяхме един свещеник на кон. Той носеше бебето ти.
— Трябва да го намеря… — почна Том.
— Не изпадай в паника — прекъсна го Елън. — Знам къде е. Свърна ей натам, съвсем близо до гроба. Пътека, която води до малък манастир, скрит в гората.
— Бебето има нужда от мляко.
— Монасите имат кози.
— Слава Тебе, Господи — промълви трескаво Том.
— Ще те заведа там, след като хапнеш нещо — каза тя. — Но… — Елън се намръщи. — Не казвай на децата за манастира засега.
Том се озърна към поляната. Алфред и Марта все още спяха. Джак бе отишъл при тях и ги зяпаше с глупавия си поглед.
— Защо не?
— Не знам… Просто си мисля, че може би ще е по-разумно да се изчака.
— Но синът ти ще им каже.
Тя поклати глава.
— Той видя свещеника, но не мисля, че се е досетил за останалото.
— Добре. Ако знаех, че си наблизо, можеше да спасиш Агнес.
Елън отново поклати глава и тъмната й коса заигра около лицето й.
— Нищо друго не можеше да бъде сторено, освен жената да се стопли, а ти направи това. Когато една жена кърви отвътре или спира и тя се оправя, или не спира и умира. — В очите на Том се появиха сълзи и Елън добави: — Съжалявам.
Той кимна мълчаливо.
— Но живите трябва да се погрижат за живите. А ти имаш нужда от храна и ново наметало — добави тя и стана.
Събудиха децата. Том им каза, че бебето е живо и здраво, че Елън и Джак са видели един свещеник да го носи и че той и Елън ще отидат по-късно да потърсят свещеника, но първо Елън ще им даде храна. Приеха спокойно изумителната новина — вече нищо не можеше да ги стъписа. Самият Том беше не по-малко объркан. Животът се движеше твърде шеметно, за да може да възприеме всички промени. Все едно, че беше на гърба на бягащ кон: всичко ставаше толкова бързо, че нямаше време да реагира на събитията и единственото, което можеше да направи, бе да стъпва здраво и да опази разума си. Агнес беше родила в мразовитата нощ и бебето като по чудо бе дошло на тоя свят здраво. Всичко изглеждаше наред, а след това Агнес, душата на живота му, бе издъхнала от загубата на кръв в ръцете му и той си беше изгубил ума. Бебето беше обречено и изоставено като мъртво. След това се бяха опитали да го намерят и не успяха. После Елън се бе появила и Том я беше взел за ангел и се беше любил с нея като в сън, и тя му каза, че бебето е живо и е добре. Нямаше ли животът малко поне да поспре, за да му позволи да премисли над всички тези ужасни събития?