Това скоро се потвърди, когато Уейлрън мина на английски, като каза:
— Да можеше Бог по същия начин да благослови и приората Кингсбридж.
Значи Филип не беше единственият обезпокоен от положението в Кингсбридж. Уейлрън навярно знаеше повече за събитията там.
— Как е приор Джеймс? — попита Филип.
— Болен — отвърна кратко Уейлрън.
В такъв случай определено нямаше да може да направи нищо, за да се осуети бунта на граф Бартоломю. Филип посърна. Явно се налагаше да отиде до Шайринг и да рискува с шерифа.
Хрумна му, че Уейлрън трябваше да е от хората, които познават всички влиятелни личности в графството.
— Що за човек е шерифът на Шайринг? — попита той.
Уейлрън сви рамене.
— Безбожен, нагъл, алчен и покварен. Такива са всички шерифи. Защо питате?
— Щом не мога да говоря с епископа, може би ще трябва да отида да се видя с шерифа.
— Радвам се на пълното доверие на епископа, знаете ли — каза с лека усмивка Уейлрън. — Ако мога да помогна… — допълни той с жест с отворена ръка като човек готов да прояви щедрост, макар да знае, че може да му откажат.
Филип се беше поотпуснал малко, помислил си за миг, че кризата е отложена за ден — два, но сега отново се изпълни с боязън. Можеше ли да се довери на архидякон Уейлрън? Равнодушието му бе престорено, прецени той. Архидяконът само изглеждаше скромен, но всъщност изгаряше от желание да узнае какво толкова важно има да съобщи монахът. Това обаче не бе основание да не му се довери. Изглеждаше разсъдлив човек. Дали имаше достатъчно власт, за да предприеме нещо около заговора? Ако не можеше да го направи сам, навярно можеше да намери епископа. Хрумна му, че в идеята да сподели проблема си с Уейлрън има голямо предимство, защото докато епископът можеше да настои да разбере кой е истинският му източник на информация, то архидяконът нямаше тази власт и щеше да се задоволи с версията му, все едно дали щеше да му повярва или не.
Уейлрън отново го удостои с лека усмивка.
— Ако продължавате така да се чудите, ще си помисля, че не ми се доверявате!
Филип усети, че го разбира. Уейлрън донякъде приличаше на него: млад, добре образован, от ниско потекло и умен. Беше някак прекалено светски за вкуса му може би, но това бе извинително у един свещеник, задължен да прекарва толкова много време с лордове и дами, и който не разполагаше с привилегията на защитения монашески живот. Уейлрън беше благочестив в сърцето си, прецени Филип. Щеше да направи нужното за Църквата.
Поколеба се, преди да вземе решение. До този момент само той и Франсис знаеха тайната. Кажеше ли я на трето лице, всичко можеше да се случи. Пое си дълбоко дъх.
— Преди три дни в моя манастир в гората дойде един ранен човек — започна той, като се помоли на ум за прошка заради лъжата. — Беше въоръжен, на хубав бърз кон и беше паднал от коня на миля — две разстояние. Трябваше да е препускал силно, когато е паднал, защото ръката му беше счупена, а няколко ребра — натрошени. Ръката му наместихме, но за ребрата не можехме нищо да направим, а той храчеше кръв, признак за вътрешно увреждане. — Докато говореше, наблюдаваше лицето на Уейлрън. Дотук не издаваше нищо повече от вежлив интерес. — Посъветвах го да изповяда греховете си, защото е в опасност да издъхне. Той ми каза една тайна.
Поколеба се за миг, защото не знаеше дали Уейлрън може да е чул политическата новина.
— Предполагам знаете, че Стивън от Блоа е изявил претенции за трона на Англия с благословията на Църквата.
Уейлрън знаеше повече от Филип.
— И беше коронован в Уестминстър три дни преди Коледа — рече той.
— Вече! — Франсис не бе научил за това.
— Каква беше тайната? — попита Уейлрън с нотка на нетърпение.
Филип се осмели.
— Преди да издъхне, конникът ми каза, че господарят му Бартоломю, граф на Шайринг, се е споразумял с Робърт от Глостър да вдигнат бунт срещу Стивън. — Взря се в лицето на Уейлрън, затаил дъх.
Бледите му страни пребледняха още повече. Уейлрън се наведе напред в стола си.
— Смятате ли, че е говорил истината? — попита той напрегнато.
— Един умиращ обикновено казва истината на изповедника си.
— Може би е повторил слух, разнесъл се из графския двор.
Филип не бе очаквал този скептицизъм. Импровизира бързо.
— О, не. Той беше пратеник на граф Бартоломю, изпратен да събере графските сили в Хемпшир.
Умните очи на Уейлрън се впиха в лицето му.
— Носеше ли съобщението писмено?