Филип се отпусна на чувалите с брашно, на които беше седнал.
— Искаш да ми кажеш, че Ремигий вече е уредил избора си.
Кътбърт не отговори веднага. Стана и отиде в другия край на склада, където бе подредил в редица дървено корито, пълно със змиорки, ведро с чиста вода и буре със саламура.
— Помогни ми с тия — рече той и извади ножа си. Избра от коритото една змиорка, чукна главата й в каменния под и я изкорми с ножа. Подаде на Филип още гърчещата се риба. — Измий я във ведрото и я пусни в бурето. Това ще умъртви апетита ни за Постите.
Филип оплакна полуумрялата змиорка много грижливо, след което я метна в бурето със солена вода.
Кътбърт заговори, докато кормеше друга:
— Има още една възможност: кандидат, който добре е преустроил някой клон като игумен и чийто ранг, макар и да е по-нисък от този на помощник-приора, е равен на сакриста и на иконома.
Филип топна змиорката във ведрото.
— Кой?
— Ти.
— Аз! — Беше толкова изненадан, че изтърва рибата на пода. Формално рангът му го правеше обедиентар на приората, но никога не беше се смятал за равен на сакриста и другите, след като бяха толкова по-стари от него. — Твърде млад съм…
— Помисли за това — рече Кътбърт. — Прекарал си целия си живот в манастири. Стана иконом на двайсет и една години. Беше игумен на малка обител в продължение на четири-пет години и я преустрои добре. Ясно е за всички, че Божията десница е над тебе.
Филип вдигна изтърваната змиорка и я пусна в бурето.
— Божията десница е над всички ни — отвърна той уклончиво. Беше стъписан донякъде от предложението на Кътбърт. Искаше му се Кингсбридж да има нов енергичен приор, но не беше и помислял за себе си на поста. — Вярно е, че бих могъл да съм по-добър приор от Ремигий — добави Филип замислено.
Кътбърт изглежда остана доволен.
— Ако имаш недостатък, Филип, той е простодушието ти.
Филип не се смяташе за простодушен.
— Какво имаш предвид?
— Не търсиш низките мотиви у хората. Повечето от нас го правят. Например, целият манастир вече допуска, че си кандидат и си дошъл тук, за да подириш гласовете им.
Филип се възмути.
— На какво основание казват това?
— Опитай се да погледнеш на поведението си както би го видял един подозрителен ум. Пристигна скоро след смъртта на приор Джеймс все едно, че някой тук те е уведомил тайно.
— Но как си представят, че съм организирал това?
— Не знаят… Но са убедени, че си по-умен от тях. — Кътбърт се захвана отново с корменето на змиорки. — И виж как се държа днес. Влезе и се разпореди да почистят конюшните. После се разправи с онази лудория по време на месата. Говори за прехвърлянето на Уилям Бовис в друг дом, след като всеки знае, че прехвърлянето на монаси е привилегия на приора. Мълчаливо упрекна Ремигий, като занесе горещ камък на брат Пол на моста. И най-сетне донесе в кухнята вкусно сирене и всички получихме по хапка от него след вечерята… и макар никой да не каза откъде е дошло, никой от нас не би сбъркал вкуса на сирене от „Свети Джон в леса“.
Филип се смути от мисълта, че действията му са изтълкувани така превратно.
— Всеки би могъл да стори тези неща.
— Всеки старши монах би могъл да направи едно от тях. Никой друг не би могъл да ги направи всички. Ти още с идването си пое властта! Вече започна да преустройваш обителта. И, разбира се, поддръжниците на Ремигий вече отвръщат на удара. Точно затова Андрю сакриста те смъмри в галериите.
— Значи това е обяснението! А аз се чудех какво го е прихванало. — Филип изплакна змиорката замислено. — И предполагам, че когато циркуиторът ме накара да оставя храната си, беше по същата причина.
— Точно така. Начин да те унизи пред монасите. Между другото подозирам, че и двата хода дадоха обратен резултат: и двата упрека не бяха оправдани, но въпреки това ти ги прие с благородство. Всъщност, държа се много свято.
— Не съм го направил преднамерено.
— Светците също. А, ето я и камбаната за деветия час. Най-добре остави останалото на мен. След службата е време за занимания и в портиците са разрешени беседите. Много братя ще искат да поговорят с теб.
— Не толкова бързо! — възкликна Филип с безпокойство. — Само защото някои хора допускат, че искам да стана приор, още не означава, че ще се явя на избор. — Плашеше го перспективата от изборно състезание, а и изобщо не беше сигурен дали искаше да остави добре подредената си горска обител и да се залови с огромните проблеми на приората Кингсбридж. — Трябва да размисля — добави той умолително.